Мохамад: „Надявам се да водя нормален живот в България“

Казвам се Мохамад Махер. Дойдох в България през месец Май 2023 година, като за това ми съдейства моят син, който бе дошъл в страната през 2022 година и има хуманитарен статут. След дълга процедура за кандидатстване за виза след покана от негова страна, дойдох в София и стартирах процедура по закрила.

– Какви бяха най-големите предизвикателства, които срещнахте когато пристигнахте в България?

Винаги е предизвикателство, когато отидеш в друга страна с различна култура и обичаи. В България срещнах разбиране сред местните хора. Според мен гражданите тук са дружелюбни и толерантни, не съм се сблъсквал с прояви на расизъм. Основното предизвикателство бе езиковата бариера. Без езикови познания е невъзможна нормалната комуникация с местното население. Също така за мен бе важно да започна работа, за да имам доход и да мога да живея нормално. Планирам да събера и останалата част от семейството си, които са в Сирия. В началото на престоя ми в България, ми се струваше невъзможно да започна работа на трудов договор по специалността си, поради възрастта ми и това, че не говоря местния език. 

– Бяхте ли подкрепен по някакъв начин при пристигането Ви в България?

Когато пристигнах, през началния период на престоя ми в България, нямах достъп до никакви услуги за подкрепа. След като сина ми ме информира за наличието на Каритас София и възможността за записване на курс по български език, аз отидох в офиса на организацията. На място разбрах, че предлагат различен набор от услуги. Записах се на курс по български, ниво А1 и успешно завърших групата. За съжаление, не успях да продължа в следващото ниво. Записах се и бях в списък на чакащи, но така и не стартира група до започването ми на работа. Също така съм благодарен на организацията за това, че ми съдейства в процеса на интеграция в страната чрез различен вид консултации, придружавания до институции (НАП, банка, работодатели) и преводи.

– Как протича комуникацията Ви с Каритас и как се чувствате на работното си място в момента?

Като цяло, комуникацията със социалните сътрудници на Каритас е лесна – поддържаме контакт чрез телефон и WhatsApp, както и на живо в офиса на организацията. Благодарен съм изцяло за подкрепата, която получих и съм много щастлив, че имам възможност да работя пълноценно. В момента работя благодарение на усилията на екипа на Каритас. Напълно удовлетворен съм от работната си позиция, тъй като е на място на което практикувам професията си – мебелист. Единственото, което мога да споделя като негатив от работното място е това, че се налага да пътувам около час до работното място и още толкова обратно. Още от първия работен ден бях впечатлен от отношението на колегите ми към мен. Всички бяха и продължават да бъдат много любезни и отзивчиви. Помагат ми в процеса на адаптация и ми съдействат да уча нови думи в процеса на работа. Плановете ми са да остана в България. Вече се чувствам като част от това общество. Стартирал съм процедура за събиране на семейство и дори имахме насрочени интервюта за началото на идния месец в българското посолство в Бейрут. За съжаление заради актуалната обстановка там, ще трябва да ги преместим към посолството в Йордания. Надявам се скоро на успеем да се съберем в България и да водим нормален начин на живот тук. Съвета ми към останалите бежанци е да не губят надежда, да бъдат активни и да търсят възможности. Благодарение на организации като Каритас София, ние имаме възможност за достъп до пазара на труда и те трябва да го използват.

__________

Настоящата публикация е част от проектните дейности по Рамково споразумение с Върховния комисариат за бежанците на ООН № PFA-BGR-23021-263400-00 и Проект № 23021Y24M263400 – и партньори „Русенска католическа организация – Каритас“, Сдружение „Каритас – София“ и Фондация „Благотворителна Католическа организация Каритас Витания“