Не искам да рискувам живота на децата си

Джулия пристига в България на 8 март 2022 година, заедно с трите си деца. Тя е самотна майка, а бившият ѝ съпруг все още е в Украйна. Джулия идва в страната ни не на почивка, не защото за това е мечтала, а защото е изправена пред труден избор – изборът между оръжията и мира. И избира мира.

Вече измина над година, откакто войната между Русия и Украйна е факт. Година, изпълнена със страх, объркваща и несигурна за всички, напуснали родината си. Един ден Джулия просто се събужда и решава да действа преди да е станало късно. Събира най-необходимото и потегля с децата си. Придвижват се с автомобил, с идеята Пловдив да е временно убежище, но впоследствие остават в града под тепетата.

„Идвам от град Днепър. В началото ситуацията там беше спокойна. Към днешна дата също е по-спокойно, в сравнение с други части на Украйна, но нещата определено се влошиха. Когато пристигнахме в България, вярвах, че ще се приберем у дома бързо. Два пъти исках да се върнем в Украйна, но и двата пъти, точно преди да заминем, непосредствено до дома ни имаше бомбардировки. Не искам да рискувам живота на децата си, но надеждата да се завърнем си остава. Има го и моментът, че в Украйна нямам родители и жилище и ако се върнем, ще трябва отново да започнем отначало“, разказва Джулия.

Голямото ѝ дете учи онлайн в украинската си гимназия, средното учи в Начално училище „Христо Ботев“, а най-малкото ходи на детска градина. Те се чувстват добре тук, Джулия също успява да се адаптира. Работи почасово, като чисти заведение в града, отворено от нейни украински съграждани. Вече има близки сред украинците в града. Все още не говори български език, но сама се е научила да го разбира свободно. Общува добре и с българи, които знаят руски език, включително с родители на съучениците на сина си. Справя се завидно сама и в институциите.

„Много е важно с каква нагласа подхождаш към хората. Каквото дадеш, това ще получиш насреща. Налагало ми се е да ходя на лекар и виждам подкрепа в лекарите. Дори да не знаят руски, намират някоя сестра, която да преведе. Получавала съм съдействие и в НАП. Успявам да намеря общ език и с директорката на детската градина на най-малкото ми дете“, допълва Джулия.

Трудно ѝ е да работи редовно, защото не е свикнала да оставя децата сами, но малко по малко се приспособява и смята след време да си намери работа и на цял работен ден. Трудно ѝ е и да определи дали има мечтана професия, защото хората от войната живеят ден за ден. Не смеят да правят планове, които могат да се променят буквално за минути.

Джулия е избрана като бенефициер на Програмата за подпомагане на бежанци на „Каритас“, осъществявана в партньорство с УНИЦЕФ, която еднократно подкрепя многодетни семейства с парична помощ в размер на 250 лв. Помощта идва за нея навреме, защото бившият ѝ съпруг спира да изплаща издръжка за децата и на нея ѝ е по-трудно да ги гледа. Сумата използва за заплащането на месечния си наем, който възлиза на 760 лв. Не би отказала допълнителна подкрепа, но осъзнава, че и тази, която е получила досега, изобщо не е малка и я е спасявала в различни ситуации.

Оказаната подкрепа се осъществява от мрежата на „Каритас“ организациите в България, със съдействието на УНИЦЕФ.