Това не е вече моят роден град, много е страшно…

„Това не е вече моят роден град, много е страшно…” – разказва Сана, наобиколена от съпруга си и три от петте си деца. Търсеща по-безопасно място за децата си, Сана се е разделила с родителите си, тримата си братя и четирите си сестри, от които три са останали в Ал–Камишли, а една живее е Германия.

Със съпруга й вземат трудното решение не само заради сигурността, която търсят, но и заради невъзможността лечението на Сана да продължи. „Преди четири месеца бях оперирана от дискова херния. Ходих на различни процедури, за да мога да се възстановя, но това вече не е възможно. Искаме да отидем при по-голямата ми сестра в Германия, за да може лечението ми да продължи”.

Попитахме ги – Как са стигнали до България? – „Пресякохме турската граница, оттам дълго пътувахме до Истанбул. Там една седмица спахме в една джамия докато намерим посредник, който ни помогна да пристигнем в България, разбира се, срещу заплащане –  300$”. В лагера в Харманли са от 12.10.2013 г. За себе си тя помоли единствено за обезболяващи и електрическа печка с реотани за да се топлят. – „Във фургона има ток, газ за готвене, но няма печка, на която да се топлим.”

Сана, 30 г., от град Ал-Камишли, Сирия