Историята на Юлия от Украйна, която след Германия, намира сигурност в България

Снимка и интервю: „Каритас Витания“

Първо пристигат в Германия, но осъзнават, че това не е тяхното място, трудно ще научат езика и ще се приспособят. Юлия научава, че България предлага закрила съвсем случайно и така пристига у нас, където започва нейния нов живот.

Юлия Лозовская е бежанка от Украйна, напуснала родината си поради военните действия от 2022 година. Юлия е майка на две деца, както и дъщеря на възрастни родители, затова бързо взима трудното решение да напусне страната, само и само да опази семейството си цяло.

– Разкажете ни малко повече за себе си. Коя беше Юлия преди войната?

Аз съм от Донецка област и бях счетоводител. В последствие започнах да се занимавам с друго – продавах корейска козметика в онлайн магазин. Когато започна войната, бързо заминахме за Германия при приятели, които ни приютиха. Не знам защо, но чувствах, че не искам да остана там. Разбрах за евакуацията в България от „Телеграм“. Първо се установихме в Слънчев бряг, където работех в хотел като камериерка, чистачка и каквито други задачи ми намереха. През лятото на морето има работа, но през зимата всичко замира. Не само че няма работа, но единственото училище е в Несебър, а в него нямаше място за сина ми. В детската градина също нямаше място за дъщеря ми, а не исках те да учат офлайн. Исках да са сред други деца.

– Как откри „Каритас Витания“ и стигна до Пловдив?

Съвсем случайно разбрах, пак в „Телеграм“, че „Каритас“ предлага помощ на бежанци от войната с жилище и записване в детски градини и училища. Свързах се с екипа в Пловдив, където ме пое Грета. Тя много ми помогна. Първоначално ми предложиха жилище за един месец по програма. Записахме децата на детска градина и училище, а аз започнах да си търся работа. След като изтече месецът, сестра ми също пристигна в България. По друга програма ни осигуриха жилище за още три месеца. През това време успяхме да си намерим работа, а вече си имаме и собствена квартира.

– Как се чувстват децата тук?

В началото бяха притеснени и не разбираха какво се случва. Но после научиха българския език изключително бързо – дъщеря ми за около шест месеца, а синът ми за две седмици. Намериха си приятели, учителите се държат добре с тях. Към днешна дата се чувстват много хубаво, свикнаха с града, с хората. Щастливи са!

– Какви курсове на „Каритас Витания“ успя да преминеш – дали за език, или за професионална квалификация?

Преминах през курса за български език. Разбирам всичко, но ми трябва още практика. Преминах и програмата по бизнес предприемачество с Никол. Тя е много полезна, защото не знаех какви са законите в България, как трябва да оформя фирма, какви счетоводни услуги има, как се фигурират данъците и т.н. Всичко това ми беше разяснено, затова съм много доволна, че имах възможността да посещавам програмата.

– Разкажи ни за работата си в „Diosa Academy“?

В салона работя като майстор по модификация и реконструкция на косъма, след като приключих обучение по специалността. Ако например човек има къдрава коса, но иска да я изправи, то аз мога да го направя с определени продукти. Също така правя процедури за възстановяване при суха, увредена, изрусена и изтощена коса. Тук съм вече шест месеца, като споделям пространството и с други колеги.

В Украйна тези процедури са популярни от близо десет години, но за България те са новост. Българките не са толкова запознати с реконструкцията на косъма и проявяват по-голям интерес, затова и повечето ми клиентки са българки.

– Имаш ли планове да създадеш собствен салон?

Искам да отворя ЕООД и да работя отделно, защото тук работят фризьори и маникюристки, а моите процедури изискват препарати, които са с по-силни аромати и понякога им пречат. Бих искала да имам нещо свое, дори да е мъничко. Просто да бъда сама и да не смесвам дейностите.

Вече съм правила три индивидуални консултации с Никол за отварянето на собствен бизнес и бих се възползвала от още една в близко бъдеще.

__________

Настоящата публикация е част от проектните дейности по Рамково споразумение с Върховния комисариат за бежанците на ООН № PFA-BGR-23021-263400-00 и Проект № 23021Y24M263400 – и партньори „Русенска католическа организация – Каритас“, Сдружение „Каритас – София“ и Фондация „Благотворителна Католическа организация Каритас Витания“