Фарах, 34 г. – съдбата на бежанец

Фарах е 34-годишна жена от Сирия, омъжена, с две деца. Тя  и семейството й  избягали от Сирия, защото къщата  им  била бомбардирана. Сега Фарах е в Ливан. Семейството оцелява чрез ваучери за храна, предоставяни от хуманитарни организации. Опитала да получи виза за Германия, но молбата й била отхвърлена. Децата на Фарах не са в състояние да ходят на училище, след напускането на Сирия. Те продават дребни неща по улиците, за да помогнат на своите родители за наема. Фарах е дълбоко загрижена за бъдещето си. Ето и нейния разказ:

Оставихме Сирия, когато нашият дом бе разрушен, а нашият град обсаден. Беше невъзможно за нас да останем. Животът в Ливан е труден за нас. Аз имам две деца, но не мога да си позволя да ги запиша в училище. Като бежанци в Ливан, живеем ден за ден с ваучери за храна, дадени от хуманитарни организации. Борим се да плащаме наема в Ливан. Аз трябваше да изпратя моите деца да продават разни неща на улицата за пари. Постоянно се притеснявам и тревожа за децата си. Губим години от тяхното образование.

Съпругът ми работеше във фабрика в Сирия. Тя бе разрушена по време на войната. Сега той не може да си намери работа. Не се чувствам в безопасност като бежанец в Ливан. Някои хора се отнасят с нас като че ли ние сме по-низши. Много бежанци получават помощ, но не всички. И това, което получават, не е достатъчно. Липсва ми домът ми, родителите ми, съседите ми, моята земя. Липсва ми всичко, свързано със Сирия.

Смятахме да тръгнем за Европа. Попитах германското посолство, но те не ​​ни обърнаха внимание. Искам моите деца да получат образование и да имат нормален, мирен живот като децата навсякъде другаде. Ние просто искаме нормален и спокоен живот. Не можем да го имаме в Ливан. Може ли някой да ни помогне?

Бъдещето на моите деца е изгубено и аз се чувствам безпомощна. Не мога да им върна това, което са загубили. Мога ли да призова Европа да помогне на сирийците? Ние сме изчерпани, а искаме само да живеем тих, спокоен живот.