Може би нямаше да видя детето си повече

М. е млада майка, потърсила убежище в България. Идва от държава от Централна Африка. За живота й в онази далечна страна не ни се отдава възможност да поговорим. Тя е съсредоточена върху новия си живот и детето си, заради което е прекарала не една нощ в сълзи. Всичко започва, когато преди близо две години и половина М. идва в България. Жената говори само френски и английски и дори тук й е трудно да завърже разговор. „Добре, че е „Каритас“, споделя М. – „Може би нямаше да видя детето си повече.“ В началото, когато М. се озовава в страната, тя е настанена в Центъра за бежанци в „Овча купел”. Скоро след това излиза оттам и започва да живее на външен адрес. Един ден обаче, чакайки автобус на спирката в близост до дома си, заедно с двегодишното си дете, банда скинхедс ги нападат. Това се случва през деня, когато е светло и наоколо има хора. Въпреки това, скинарите започват да удрят майката, която може единствено да плаче от болка, опитвайки се да предпази детето си.

Тази случка се отразява изключително зле на психиката на М. и детето й. Налага се детето да бъде настанено в дом. „Всичко беше наред, но изведнъж то се сгромоляса!“ – казва М. Доброволец от мрежата на „Каритас“ регулярно посещава детето в дома и помага с преводи. С помощ от „Каритас“ детето е изведено от дома и върнато на майката. М. успява да си намери жилище, но продължава да търси подкрепата на „Каритас“ – за комуникация с институциите, за административни процедури и документи, за лекар. Днес М. иска да си намери работа в България, но изпитва трудности заради детето си. Все още не са решени всички нейни проблеми, но „Каритас“ ще продължава да й помага.