Абуд: „В България не съм самотен“

Абуд Аладар пристига в България от Сирия по-рано през годината в търсене на по-добър живот за себе си, а в бъдеще и за семейството си. Първоначално е настанен в Регионално приемателен център – Харманли, но бързо се амбицира и сам изгражда своя път, с помощта на БКО “Каритас Витания”.

Ето какво споделя за престоя си в България и реализацията си дотук.

– Абуд, разкажете ни за себе си. Как стигнахте в България?

Аз съм от Сирия. Дълго време търпях случващото се в родината ми, но положението започна да става опасно, затова ми се наложи да замина, ако исках да водя нормален живот оттук-насетне. Стигането ми до България беше много трудно, заради множеството препятствия по пътя. Но накрая успях. За жалост, семейството ми е все още там, но мечтая скоро да сме заедно.

– Как станахте потребител на “Каритас Витания”?

Когато пристигнах в България, ме настаниха в Регионално приемателен център в Харманли, където чух за първи път за фондацията. Още тогава екипът на центъра ни обясни какви са законите в държавата, какви са задълженията и правата ни. Разказаха ни за клоновете на “Каритас” и се насочих към Пловдив, тъй като е по-спокоен град.

Намерих в интернет контактите на “Каритас Витания” и Милена пое моя случай. Аз имам полу-више образование по Агрономство и се надявах организацията да ми помогне да продължа живота си.

– С какво по-точно ви помогна организацията?

На първо място, исках да се реализирам професионално. Да се занимавам с нещо, което харесвам, затова помолих да премина през курс за професионална квалификация. Записах се на курс за берберство и мъжко подстригване.

В началото бях притеснен, защото все още не говорех български и трябваше да използвам онлайн преводач. Но малко по малко почнах да свиквам, научавах по някоя друга дума. Ходех всеки ден на курса, но отношението на всички бе толкова добро, толкова приятелско, че не усещах как минава времето. Научих изключително много за професията, следя новите тенденции в мъжкото фризьорство и усвоявам нови техники.

– Всъщност, вие имате опит в областта.

Да, берберството ми е хоби от дълги години. Винаги ми е харесвало, затова постригвах и бръснех приятели и близки у дома. Сметнах, че това е добър вариант за реализация в България, тъй като има база за развитие и интерес, от страна на клиентите. Има и голяма конкуренция, но аз съм готов да се справя с нея, защото продължавам да се усъвършенствам и съм сигурен в уменията си.

Учех се от най-добрия специалист в Пловдив. В момента работя в салон и с всеки следващ клиент набирам все повече опит. Желая след време да отворя и собствен салон, дори да не е много голям.

– Това означава, че искате да останете в България за дълъг период. Как се чувствате тук, намерихте ли близки хора? Културите ни са коренно различни.

Точно така! Аз дойдох в страната с цел да остана и да се развивам тук, а не само да премина транзитно. Искам да се установя, да се трудоустроя и да доведа семейството си.

Няма да лъжа, че езиковата бариера е проблем, а езикът е доста труден, но се опитвам да го науча. Културите ни са много различни, но съм пътувал в чужбина и преди, така че да съм на ново място не е нещо непознато за мен. Всъщност, българската култура и среда са такива, че човек лесно се адаптира към тях. Бързо се приспособявам и чувствам голяма свобода.

Създадох и социални контакти, тъй като постоянно имам клиенти, включително и българи, в салона. С някои от тях станахме приятели, комуникираме си, понякога идват сутрин при мен да си говорим, така че не съм самотен.

Настоящата публикация е част от проектните дейности по Рамково споразумение с Върховния комисариат за бежанците на ООН № PFA-BGR-23021-263400-00 и Проект № 23021Y24M263400 – и партньори „Русенска католическа организация – Каритас“, Сдружение „Каритас – София“ и Фондация „Благотворителна Католическа организация Каритас Витания