Те са повече от приятели

Завършил съм ПМГ, гр. Бургас. След това „Математика и информатика” в Бургаския свободен университет. След завършването си станах асистент към „Център по информатика и технически науки” в БСУ. Работих там пет години. Страдам от атрофия на очния нерв, което стана причина за отслабване на финото ми зрение и причина за невъзможност да работя адекватно в голяма аудитория със студенти, работа с  компютър, четене.

До 2011 г. живеех с майка ми. След смъртта й, се наложи подялба между наследниците. Възпрепятстван от увреденото си зрение, направих пълномощно, което не успях да прочета в детайли и по този начин станах жертва на икономическа измама, в резултат на което останах без дом. Живеех при различни приятели. Все още можех да работя, давах уроци, работих в частна школа, където преподавах математика, компютърни науки и програмиране. Така преживявах, докато не се разболях от туберкулоза. След тримесечния ми престой в СБАЛПФЗ Бургас, останах без дом, без средства, без работа. Наложи се да вляза в Центъра за временно настаняване в гр. Бургас, където стоях три месеца. След излизането ми оттам, отново останах на улицата, защото с минималната пенсия за инвалидност, която ми бе отпусната след заболяването от туберкулоза, бе невъзможно да си наема самостоятелна квартира, а и да остават за прехрана.

Впоследствие разбрах от приятели, че „Каритас” помага на хора, останали без дом, с храна, дрехи и лекарства от първа необходимост. Днес – без тях не бих оцелял. Не знам как да обясня колко е трудно да свикнеш с раздялата с нормалния живот. Онзи живот, в който имах дом и работа, вече го няма. Благодаря на „Каритас“ – сега те са нещо повече от приятели.