„Добрият самарянин“ дава спокойствие и сигурност

Петко е един от многото млади хора, напуснали България, за да търсят по-добре платена работа и реализация. След няколкогодишно пребиваване в чужбина, Петко се озовава в приюта за бездомни хора „Добрия самарянин“ към „Каритас Русе“.

Как е стигнал дотук?

Петко е на 38 г., от Велико Търново, но последните 5 години е живял в Лондон. През това време сменя много и различни работи – чистач, строител, шофьор. С гордост показва английската си шофьорска книжка. Владее английски много добре и казва, че може „да върже приказка“ на повечето от славянските езици.

В един момент обаче остава без работа за по-дълъг период от време, губи квартирата си в Лондон, както и тези, които смята за свои приятели. Хора, на които преди това е помагал, отказват да му подадат ръка в този тежък момент. Отчуждил се е и от близките и роднините си в България. Напрежението и изолираността идват в повече на Петко и той се срива психически.

От Великобритания Петко е насочен към „Каритас Русе“ с посредничеството на местна благотворителна организация, която предоставя широк спектър от услуги за хората, останали без дом.

Как се чувства в „Добрия самарянин“?

Петко споделя, че се чувства значително по-добре след само 4 месеца в приюта, по-стабилен и укрепнал, но все още взема медикаменти заради нестабилното си психическо състояние.  Не се чувства изолиран, защото е човек, който държи на личното си пространство.

– Харесва ми, че приютът функционира като една добре смазана машина – има си правила, които трябва да се спазват, процедури, които се следват. Това дава спокойствие и сигурност на хората тук.

Планове за бъдещето

Макар да е отскоро в „Добрия самарянин“, Петко вече крои планове за бъдещето. Възобновява контактите и отношенията със семейството – майка си и двамата си братя, с които не е разговарял от години. Освен това, иска да започне работа на постоянен трудов договор, такава, която да отговаря на способностите и интересите му. Със социалния работник в приюта на „Каритас“ – Виолета Калинова, вече преглеждат обяви. Погледът на Петко е изпълнен с надежда и желание за нов живот.