Сътрудниците в „Добрият самарянин” възвърнаха у мен надеждата да си намеря дом и да започна живота си отначало
Още като дете усещах прекомерен родителски контрол, особено от страна на баща ми, който в желанието си да се реализирам по-добре от него в живота, ме принуждаваше да надскачам себе си във всяко едно отношение. Личната му неудовлетвореност се изливаше върху мен чрез непрестанни упреци и обиди, които прераснаха в побоища. В един момент, това стана ежедневие вкъщи. С никой от родителите ми не можех да споделям нещата, които ме вълнуваха, проблемите и мечтите си.
Започнах да търся начин да се спася от ситуацията.
Междувременно, започнах да се събирам с по-големи момчета от мен, които не ходеха на училище, разполагаха с пари и всяваха страх в останалите в квартала. Те ме използваха да им върша различни услуги – да пренасям и получавам малки пакети, като за това ми плащаха дребни суми. Това бяха първите ми спечелени пари. Чувството, че не съм напълно зависим от баща ми беше опияняващо.
Последва срещата ми с марихуаната, обири на квартални магазини, за да си я набавям редовно, сбивания и неминуемо изгонването ми от вкъщи. Аз бях провал за родителите ми. Подслонявах се при приятели, междувременно започнах да се занимавам и с продажба на дрога, за да имам с какво се издържам.
След няколко акции на полицията, голяма част от моите „покровители” бяха арестувани и вкарани в затвора. Аз бях принуден да издам някои от снабдителите, за да се спася.
Избягах при роднини в друго населено място. Там се опитах да започна начисто.
Намерих си работа, всичко се подреждаше. Скоро обаче затвориха фабриката и останах без пари. Не можех да остана да живея на гърба на хората, които ме подслониха.
Започнах работа в черноморски курорт, но там бях измамен от работодателя ми и без никакви средства се върнах с родния ми град, да поискам прошка от родителите си. За съжаление, те не ми простиха. Останах на улицата. Пробвах няколко пъти да работя, но миналото ми ме застигаше, пък и много хора имаха да ми отмъщават. Бях в пълна безизходица.
Така се озовах в Приюта за бездомни хора „Добрият самарянин” към „Каритас Русе”. Тук, освен подслон, получих човешко отношение, намерих приятели. Помагах за лежащо болните, в градината и в кухнята. Скоро там ми предложиха да ме назначат на работа. Това ме окуражава, че ще си намеря дом и ще започна живота си отначало.