Образцов модел на интеграция

Интервю с проф. д-р Анна Кръстева, преподавател в Нов български университет.

КАКВО НЕ ЗНАЕ БЪЛГАРСКОТО ОБЩЕСТВО ЗА МИГРАНТИТЕ ДНЕС В БЪЛГАРИЯ?

Българските граждани не знаем нито колко са, нито кои са имигрантите в България. Не знаем, че имигрантите в България са изключително малко. Те са две категории – бежанците, които бягат от войни, от етническо прочистване, от конфликти. Те са между хиляда и две хиляди – никой не знае точно колко, но тези, които са уседнали за момента в България, са под две хиляди. Мигрантите, които идват по икономически причини, основно образователни, бизнес или други, са около 150 хиляди.

Хората не знаят – това не е мое мнение, това е доказано от изследвания. Има нови изследвания на Евростат, където, като питат българите „Колко процента мигрантско население има в България?“, отговарят 11%, а те са под 2%. Хората преувеличават в съзнанието си броя на мигрантите над осем пъти.

Гражданите не знаят и кои са мигрантите – не знаят тази забележителна особеност на имигрантите в България, че ние имаме един образцов модел на интеграция. Той е много повече опит, отколкото модел и в никакъв случай не е резултат на политики на българската държава. Това е резултат на собствените имиграционни, интеграционни стратегии на мигрантите в България.

Ето няколко щриха на тази добра интеграция. Повечето от имигрантите в България имат собствен бизнес, който може да бъде съвсем мъничък – ресторантче, магазинче, може да бъде среден, а има и някои големи бизнесмени. Втората много интересна особеност е, че има повече българи, които работят в имигрантски фирми, отколкото имигранти, които работят в български фирми. На трето място за интеграцията: има много смесени бракове – това е най-висшата, най-красивата, най-отворената, най-интеркултурната форма на интеграция. Немалка част от тях имат висше образование, получено в България, говорят прекрасен български език. Съществуват парадокси, бих казала интеркултурни, че децата от смесени бракове имат за единствен език българския, той им е майчин и роден. И едва някои, на много по-късна възраст, вече в университета, започват да учат, примерно арабски – езика на бащата и т.н.

На четвърто място има вече мигранти, които творят на двата езика. Един пример ще дам, защото той има много награди и у нас и в чужбина, Хайри Хамдан, който твори и на български, и на арабски. Който, освен собствените си произведения, превежда българска поезия на арабски и арабска поезия на български език. И това е един прекрасен синтез, бих казала, на интеркултурност. Когато го питат, на кой език решава да пише през деня, той казва: „Пиша през деня на езика, на който сънувам през нощта“. По-красив образ за интеркултурност и за мост между мигранти и българско общество ми е трудно да се сетя.

ПРОФ. КРЪСТЕВА, ОПИСВАТЕ ЕДНА МНОГО КРАСИВА И МНОГО СПОКОЙНА КАРТИНА, НО КОГАТО СТАВА ДУМА ЗА ТЕМАТА МИГРАЦИЯ, ОБИКНОВЕНО КЪМ ТАЗИ ТЕМА ОБЩЕСТВОТО ПОДХОЖДА С ОСОБЕНО БЕЗПОКОЙСТВО. ЗАЩО Е ТАКА?

Отговорът е кратък, ясен и категоричен. Пълната отговорност за това тревожно говорене за миграцията е на политическите елити. Пълната отговорност за въвеждането на образа повече на бежанеца, отколкото на мигранта като заплаха, е на националпопулистите от всички цветове. Изключително негативен и тук вече български феномен е фактът, че този дискурс се пое от крайно екстремистки, крайно десни политически актьори, но се пое и от много системни мейснстрийм партии. Много мощно се разпространи от медиите. Те именно са и вторият актьор, който има наистина огромна отговорност за това тревожно говорене. В резултат на което българските граждани, които нямат опит, градят образите си изцяло върху тези медийни и политически твърдения.

Огромното количество – над 80% от българските граждани, никога не са видели нито мигрант, нито бежанец, освен в магазинче или в ресторантче, където те ги възприемат абсолютно нормално, човешки, като част от своето обкръжение… И оттам се получава тази огромна разлика, която ви споменах: имаме под 2% миграция, а хората са убедени, че имаме 11% миграция. Политиците ни говорят за нашествие, за вълни, когато в момента в страната има под две хиляди бежанци. Как може хиляда – две хиляди души, които идват от конфликт, да бъдат представени като заплаха за българското общество?

Само един пример ще дам. Един наш евродепутат и кандидат отново за евродепутат, който буквално преди месеци описва катастрофичната ситуация на вълни, на инвазия, на нашествие и т.н., от една страна. И от друга – собственият му лидер, който в момента е вицепремиер, казва: „в момента лагерите за бежанци са полупразни“.

Така че, от една страна, имаме лъжи, абсолютно ясни, откровени лъжи. От друга страна, имаме граждани, които нямат миграционен опит и възприемат лъжите за реалност. Изключителна е отговорността на родните елити при една много спокойна миграционна ситуация на интегрирани мигранти, да се създава образът на врага в лицето на такива слаби, търсещи закрила хора, каквито са сирийците, бягащи от военен конфликт.

ГОВОРИТЕ ЗА ТОЛКОВА МАЛКА ОБЩНОСТ И ВСЪЩНОСТ – ЕДНА ДОБРЕ ИНТЕГРИРАНА ОБЩНОСТ В СТРАНАТА. И ВСЕ ПАК, КАКВО Е ВЛИЯНИЕТО НА МИГРАЦИЯТА ВЪРХУ РАЗВИТИЕТО НА РЕГИОНИТЕ В БЪЛГАРИЯ?

Българската миграция е много градска. Тези 150 хиляди души, за които говоря, имат най-вече градски адреси, при това – в големите градове. Огромната част от тях, пак казвам, са се самоинтегрирали, чрез собствената си икономическа дейност, така че те допринасят за развитието. Има една малка група, които предпочитат селата, знаем ги най-вече като британски граждани. Те не са само британски, има и холандци, има и от други европейски държави. Те също допринасят за развитието, защото се настаняват в малки общности.

Ще дам пример от едно врачанско село, където от доста време живее британско семейство, което отглежда коне. В семейството има три деца, те прекрасно говорят български език, абсолютно като своите съселянчета или градските деца, с които заедно учат във врачанските училища. Майката е жокей, състезател с доста награди. Това семейство придава колорит на мястото: децата ходят да пазаруват с пони в местното магазинче… Има и австралийска двойка в това село, а то е едно най-обикновено село! На Нова година се събират, кметът осигурява салона на селото, всеки носи храна и се танцуват български танци, хора и ръченици в една изключително интеркултурна среда. Ето така те допринасят и за развитието, и за интеркултурното общуване дори в такива малки общности.

Интервюто е взето от Цвета Ненова – журналист и сътрудник на „Каритас Русе“.

Интервюто се реализира в рамките на инициативата „Миграция, взаимодействие, развитие“ (MIND), финансирана от Европейския съюз.