Сутрини с Хамуди
Не мога да твърдя, че това е сцена, типична за България. Два часът следобед е, кварталът е “Овча Купел” – разположен в южната част на София. Петима български доброволци минават покрай охраната и се качват на втория етаж на Интеграционния център към Държавната агенция за бежанци, влизат в определената стая и се приготвят за ежедневната си работа.
И веднага се започва: Махмуд, будно иракско момче, което има нужда от помощ с неговите домашни работи по английски, е дошъл много ранно, и чака в стаята от 30 минути. Едно по едно другите деца се явяват за поредната сесия – Шереван, кюрдка от Ирак, иска помощ за домашното по математика и български език; Аимсахан, общителна казахстанка, има нужда от помощ по география; Ето го и истинскoто ято от деца в предучилищна възраст, чакащи с тетрадки в ръка за работа с българската азбука. Още деца на различни възрасти се появят в следващите 30 минути. Шумът в стаята e впечатляващ, комбиниращ разнообразните звучения на български, арабски, фарси и турски език.
Това е уникално събрание от различни националности, търсещи комуникация – и успяващи в нея. Откъснати от родината и дошли на „нова земя”, това, което търсят тези деца, е чувството на нормалност, усмихнати лица и възможност да се забавляват. Нашите доброволци с радост и любов им дават всичко това. И ако допреди стартирането на проекта за над 20 деца се е грижил само един педагог, то сега всяко едно дете може да се радва на специална грижа и внимание и най-важното – на добър приятел в лицето на нашите доброволци. Важни са не само помощта за домашните работи и упражненията по български език, но и веселите игри, смеха и прегръдките, които помагат на децата да се чувстват обичани и като „у дома си”. Защото именно това е и мисията на Каритас София – един свят, в който на всяко създание се гледа с любов и вяра за доброто на бъдещите поколения, в който всички хора, най-вече крайно бедните и потиснатите, намират надежда и сили да се почувстват като пълноценна част от света.
Миграционната служба на Каритас работи от 1999 г. с търсещи убежище и бежанци. Началото е свързано с предотвратяване последиците от Косовската криза и в подкрепа на вълната бежанци, идващи в Бъгария. От тогава службата разширява дейността си, превръщайки се в един от основните партньори на Държавната агенция за бежанци (ДАБ), работещи в областта на убежището и бежанците, с фокус върху социално-икономическа интеграция и работа с уязвимите групи, предимно жени и деца. В тази връзка, Каритас София започна нов проект през ноември. Ние подбираме, обучаваме и организираме български доброволци за работа с деца – бежанци в Интеграционния център към ДАБ. Това са т.нар „тютори” – педагогически асистенти. В момента 25 доброволци посещават центъра на ротационен принцип, участвайки в образователни дейности с около 40 деца от 2-17 годишна възраст.
Сутрините в Интеграционния център всеки път са различни и вълнуващи. Когато пристигам в 9 ч., първите думи, които чувам са “Аму! Аму! Там! Там!” . “Аму” означава “чичо” на арабски, а “там” се отнася за рамената ми, които 5 годишният Хамуди сочи и където настоява да се качи. Ако вратът не ме боли прекалено много, му разрешавам да се качи и той щастлив показва на родителите си новото си конче. Малкия му брат Карар е следващият ездач. Работата с най-малките е уморителна, но и безкрайно забавна.
Част от проекта е и грижата за деца в предучилищна възраст, докато майките им са в час по български език – работим с децата по основни умения, като подбор на форми, числа и букви, и практикуване на български език.
Освен помощта, която оказваме на децата чрез работата ни в центъра, една от основните цели на проекта, е и развитието на самите доброволци. Много от тях са студенти по арабски език, като проектът им дава шанс да научат нови диалекти на арабски и да използват езиковите си умения директно. Работата с малчуганите е полезна и за тези, които имат нужда от педагогически стаж.
За нас, организаторите на проекта, е важно, че чрез него се дава възможност на много българи добре да се запознаят със ситуацията на бежанците у нас. Забележителното е, че той обхвана не само 25-те ни практикуващи доброволци, без предишен опит в работата с бежанци, но също и техните приятели, които научиха за възможността и сега желаят също да станат доброволци при нас.
В началото на февруари 2012 стартира и вторият етап на проекта, в който ще се включат още повече ентусиазирани и ангажирани хора, като голяма част от доброволците от първия етап заявиха желание да продължат работата си с децата. Така е, трудно е да останеш безпристрастен и да се разделиш със своите малки приятели!
Натаниел Брукмен
Доброволец на Каритас София