Посветеността – истинското лице на социалната грижа

Гери е социалният работник в „Благовещение” – център към „Каритас София“ за социална рехабилитация и интеграция на деца и младежи с увреждания. Започва работа в центъра през ноември 2016 г., като идва от средите на държавната администрация – от Агенцията за социално подпомагане, където е обработвала документите именно на хората, които ползват услугите на „Благовещение“.

„В държавната администрация се работи предимно с документи, а всъщност човешкият фактор е от значение. Запознах се истински с хората, чиито документи обработвах, едва когато отидох сред тях, в „Благовещение“, а си мислех, че знам всичко за живота им. Разликата е огромна” – споделя Гери.

Работата й в „Каритас“ компенсира липсата на пряк контакт с човека в уязвимо положение. Денят й е изпълнени с много задачи, защото социалният работник е буквално в средата на всичко, случващо се в „Благовещение“ – комуникира с администрацията, с родителите, обработва документите на посетителите, извършва вътрешноорганизационни дейности, има поглед върху работата на всичките си колеги, отговаря за цялостна вътрешна координация на процесите в центъра.

Денят на Гери започва преди да отвори „Благовещение“, защото има много административна работа за отхвърляне – графици, регистри, часове при колегите, планиране на деня, в зависимост от това какво ще се прави. Докато е тихо, попълва документи, после си прави кафе и започва да посреща хората. Ако в графика за деня има някакво свободно време, Гери се опитва да намери занимание, с което да го запълни – за предпочитане, свързано с излизане навън заедно с децата и младежите.

„Поне два пъти седмично гледаме да сме някъде навън. Така успяхме да отидем на цирк „Балкански“. Обадих се на г-н Балкански, разказах му историята на центъра, той ни изпрати билети за премиерата.” По този начин – с едно обаждане, е уговорила посещение на пеперудения павилион в Ботаническата градина в почивния им ден – „Ще отворят специално за нас.”, отишли са на изложба в музея „Земята и хората”.

Нейна е и идеята да провежда занимателно готварство с децата и младежите, посещаващи „Благовещение“. Поне два пъти месечно решават какво да си сготвят сами, съставят списък и Гери, придружавана от един или двама младежи, отиват в магазина, където с нейна помощ (а някои и съвсем самостоятелно) пазаруват, плащат на касата, а после всички заедно в „Благовещение” готвят каквото са решили. „Идеята е да се научат да приготвят лесни рецепти, така че да могат да си готвят и сами вкъщи.”

Отделно, Гери работи и със семействата на децата и младежите. В „Благовещение“ са наясно, че между родителите и детето с увреждания съществува изключително голяма зависимост, която оказва влияние върху живота на цялото семейство, засяга емоционалното, финансовото състояние, отразява се върху социалния им живот. Затова и според Гери е невъзможно да работиш само с един член на семейство, което живее с поставена диагноза. „Почти всеки ден работя със семействата, дори на съвсем административно ниво. Ето, наскоро майката на едно момиче имаше проблем със социалните осигуровки, помогнах й, писахме заедно писма, въртях телефони, накрая успя да си възстанови осигурителните права.”

Гери е изключително ангажирана със съдбите на хората, посещаващи центъра. На въпроса дали не й е тежко, все пак тук се срещат деца и младежи, чиито заболявания неминуемо оставят емоционална следа у служителите в центъра, тя усмихнато отговаря, че никога няма да може да намери начин да се отърси от преживяванията и да остави всичко зад затворената врата на центъра. Това е и най-трудното в работата й с хората с увреждания – да се държи професионално и да не позволява на емоциите да вземат превес. И въпреки това, всеки предишен ден й дава стимул да се връща на работното си място и на следващия ден. Както и удовлетворението от усмивките и малките победи на хората, с които ежедневно работи.

Работата в „Благовещение”, освен че е обогатила професионалния й опит, й е дала и нещо повече – за себе си Гери е разбрала, че „всеки човек с увреждания, независимо от своя характер, дали е по-буен, дали е по-спокоен, независимо от увреждането и проявата на заболяването, във всеки един от тях има нещо, за което си струва да се хванеш, да работиш и да не се отказваш. И във всеки един има нещо, което да обикнеш и заради което всеки ден да ставаш и да идваш на работа.”

Според Гери държавата полага грижи за хората с увреждания, но те не винаги са адекватни. Цялостната политика е насочена към финансовото подпомагане, не толкова към реалното предоставяне на социални услуги. Самите услуги не са разнообразни и достатъчно на брой. И паричното обезщетение не стига. Това са и основните пречки пред хората с увреждания – недостатъчни като брой социални услуги, както и центрове, които да ги предлагат. Освен това и качествената грижа е от значение.

„Това, от което се нуждае един човек с увреждания, е комплексна социална услуга, която да е адекватна на нуждите му – да има къде да пребивава през деня, където да му бъде помогнато психически, физически, емоционално и всякак. Тогава той няма толкова да се нуждае от финансово подпомагане, защото родителите и семейството му ще имат възможност да работят, да имат доход, а не да разчитат на бюджета на държавата. Важният резултат от този процес е, че хората стават видими.“

Според Гери, в центъра на „Каритас“ се опитват да изградят добра практика за предлагане на адекватна и качествена грижа за хората с увреждания. Споделя, че в „Благовещение“ се чувства като у дома, а „Каритас“ за нея е любов и семейство. Чувства се свързана с хората, посещаващи центъра, не само заради грижите, които полага за тях, а и съвсем лично. „По всичко си приличаме. Обичаме едни и същи неща, радваме се и плачем поради едни и същи причини. Човек е емоционално и социално същество и в това отношение всички сме еднакви“ – споделя с усмивка Гери.