Голямата ми мечта е, когато сутрин изляза на улицата да видя усмихнати хора
Нина Алексиева – коя си ти? Позволи ни да се запознаем с теб. Как би ни се представила?
На 45 години съм. Имам син на 24 години. Тази година завърши висшето си образование и е безработен.
Как е организиран делника ти? С какво се занимаваш?
Освен като енорийски отговорник на Каритас в Малчика имам и много други ангажименти в енорията ни извън дейностите на Каритас. Аз съм и аниматор на „Дом на Възкресението”, може да се каже, че това са и едни духовни упражнения за хората в нашата енория. Всяка сряда в моята къща се събираме за молитва.
Доколкото знам, ти имаш съвсем различна професия от това с което се занимаваш в Каритас или греша? Какво те движи и въодушевява? Кой или може би кои са твоите източници на енергия, за да правиш всичко с такова желание и плам?
В моя личен живот съм имала много премеждия и болки свързани със здравословното състояние, както на семейството ми така и моето. Имам големи проблеми със здравето, но никога не съм се отчайвала защото за мен Каритас е преди всичко любов. Много от доброволците на Каритас са ми помагали в трудни моменти и това ме е вдъхновявало да продължа напред. Получавала съм помощ както от хора свързани с църквата, така и от хора, които съм смятала, че не са способни на добро. Аз съм открит човек и винаги търся позитивното в другите. Имам много приятели.
Какво те свърза с Каритас? Какво е за теб Каритас?
Разбрах, че когато човек има нужда от помощ, той трябва да я търси. И аз търся. Издирвам хора, които има какво да дадат на другия до себе си. Търся доброто около мен в мен и до мен. Около мен винаги има хора на които мога да разчитам.
Лагера в Покрован бе много полезен за нас от Малчика. В мен се зародиха нови идеи за работа. Чувствах се страхотно, защото бях сред моето семейство. Семейството на Каритас. Хора с еднаква мисия и виждания, хора които дават всичко от себе си и не само това , можем да се обогатим и от различията между нас по отношение на това на какъв етап от развитието си е енорийския Каритас.
Разбрах в Покрован колко много сме нужни, въпреки пречките ние трябва да продължим да правим добро. Екипа на Каритас Покрован бе единствения, който свързваше болните с външния свят. Тези хора говореха с безкрайна благодарност за това, което прави Каритас за тях.
Какво е най-важно според теб в доброволната работа? Как изглежда и какво прави един добър доброволец?
Нямам рецепта за това какво значи един добър доброволец. Щом дарява доброволен труд значи е добър. Няма значение дали през цялата година или един път. Той е направил някакво добро (работил е без пари). При мен има хора, които са винаги готови и такива които по-малко се включват, но знам, че го правят от добро сърце, защото са запознати с мисията и визията на Каритас. Аз винаги им казвам, че Исус ни даде нова заповед (Нова заповед ви давам, да любите един другиго; както ви възлюбих, да любите и вие един другиго“ (Иоан. 13:34; срв. 15:12).
Какво е необходимо, за да се развива по-добре доброволчеството в България и в частност в Каритас?
Каритас прави много неща за доброволците, но аз смятам, че може би трябва още нещо за да ги мотивираме още повече. Може би годишни срещи на всички доброволци от Каритас, за да се почувстват като семейство, за да срещнат различни хора, идеи, за да видят, че не са сами.
Има ли възможни и невъзможни мечти според теб или мечтите са си просто мечти?
Аз обичам да мечтая! Аз търся и се моля, не се отказвам, постоянствам, убеждавам.
Тогава сподели с нас, моля те, коя е възможната мечта на Нина?
Голямата ми мечта е когато сутрин изляза на улицата да видя усмихнати хора!