Милена  Йончева: “В Каритас мога да бъда себе си”

БКО „Каритас“ винаги е привличала хора с мисия. Понякога те са на една крачка разстояние, а понякога идват от най-неочакваното място. Милена Йончева е прекарала по-голямата част от живота си в Обединените арабски емирства. Наскоро се връща в Пловдив и започва работа във Фондация „Каритас Витания“ като Сътрудник социални дейности. Фактът, че говори свободно устно и писмено арабски език я правят важна част от екипа на организацията. Повече за дейността си научаваме от самата нея.

– Милена, как стигна до „Каритас Витания“?

След като се прибрах в България, ми беше много трудно да се адаптирам към обстановката, тъй като след толкова години живот в чужбина, тя бе непозната за мен. Случайно попаднах на обявата за работа в „Каритас Витания“ и веднага кандидатствах, защото щях отново да използвам арабски език. Мястото много ми допадна, бързо осъзнах, че тук мога да бъда себе си и да компенсирам това, което ми липсва там.

– В какво точно се състои работата ти във фондацията?

Работя предимно с арабски граждани, напуснали родината си поради лошите условия на живот. Поемаме ги още от момента, в който пристигнат в Регистрационно приемателните центрове, и ги подготвяме за реалността в България, по-точно в Пловдив. Ситуацията в РПЦ-тата е една, но друга извън тях. Затова работим с хората не само информационно, но и психически. Помагаме им от самото начало с изкарване на необходимите документи, със социална медиация, помагаме им да се устроят с жилище, после да се трудоустроят и интегрират.

Много от тях идват с нагласата да вземат документите си и да продължат пътя си в западните страни. Ние се опитваме да ги разубедим, да им вдъхнем кураж да опитат да се реализират в България. Истината е, че сме постигнали немалък успех и сме променили съдбата на много хора в положителна посока.

– Какво е да работиш с бежанци, особено с такива, чиято култура е много по-различна. Влияе ли ти психически?

Да, влияе и на тях, и на мен. Случвало ми се е на ден да чуя четири-пет тежки истории. Всеки един бежанец идва със собствените си проблеми, със собственото си бреме, ментално разстроени и емоционално разгромени. На моменти се чувствам доста стресирана, защото изживявам болката им, но в същото време изпитвам удовлетворение. Удовлетворение от това, че успяваме да ги мотивираме, да им дадем сила да продължат напред.

– Коя е най-голямата трудност, с които бежанците от арабските страни се сблъскват в България?

Мисля, че най-трудна им е езиковата бариера. Когато не могат да се разберат с другите, с институциите и т.н., попадат в безизходица. Предават си един на друг някаква информация, но тя невинаги е правилна. Повечето пристигат в България с нагласата, че сме държава, която не им помага, освен ако не си платят. Чувстват се сякаш за всички са просто една търговия.

– Може ли да ни разкажеш някой интересен случай?

Много на сърце ми е случаят на едно момче, което беше настанено в РПЦ-Баня, което получи отказ за хуманитарен статут. В такава ситуация човек има право да обжалва до 14 дена, но той беше решил вместо това да избяга в Германия. Поговорих с него много сериозно, че това не е добро решение. По този начин рискува отново живота си, времето и паричните си средства. Вслуша се в мен, обжалва решението, издадоха му разрешение за работа от РПЦ-то, почна да спестява, да праща пари на семейството си, а към днешна дата вече има одобрен хуманитарен статут и малко по малко почна да учи езика.

– Какви курсове предлага БКО „Каритас Витания“ на бежанците от трети страни?

Курсовете са много добра услуга за бежанците. Ние предоставяме такива за професионална квалификация, тъй като много от тях имат основни умения в определена сфера. Винаги бихме съдействали на хора, в които виждаме потенциал и желание за развитие.

Давам пример с берберството, защото то е заложено и силно разпространено в културата им. Вече имаме един курсист, от когото обучителят бе толкова доволен, че му предложи работа в собствения му салон – първо на 4 часа, а сега и на пълен работен ден. Момчето замисля в близко бъдеще да отвори собствен барбершоп. 

Настоящата публикация е част от проектните дейности по Рамково споразумение с Върховния комисариат за бежанците на ООН № PFA-BGR-23021-263400-00 и Проект № 23021Y24M263400 – и партньори „Русенска католическа организация – Каритас“, Сдружение „Каритас – София“ и Фондация „Благотворителна Католическа организация Каритас Витания