„Каритас“ – милост, не милостиня

На латински „caritas“ означава милост или милосърдие. Именно в етимологията на думата се крие и историческата мисия на най-голямата благотворителна неполитическа католическа организация в света – „Каритас“, която е и вторият по-големина работодател в Германия.

За първи път имах честа, но и удоволствието в същото време, да бъда в досег и да работя с организацията като доброволец на Каритас Русе през 2008 год. Тогава участвах, заедно със свои колеги и приятели от Юридическия факултет на Русенския университет „Ангел Кънчев“, като граждански наблюдател в Русенски районен и окръжен съд  и Районен съд гр. Бяла. Нашата задача беше да извършваме граждански мониторинг по знакови дела свързани с трафика на хора и домашното насилие, както и да информираме населението на града и областта, и най-вече подрастващите, за тези две негативни явления на нашето съвремие. По този начин ние способствахме за развитието и утвърждаването на гражданското общество в гр. Русе.

Освен това, взех и активно участие в организираната от Каритас Русе информационна и образователна кампания за популяризиране на начините за законова защита на жертвите на трафика на хора и домашното насилие, провеждана в средните училища и Русенския университет, чрез лепенето на различни плакати и афиши, раздаването на листовки и флаери, както и чрез непосредствени контакти и разговори с граждани.

На 1 юни 2010 год. – Международния ден на детето, помагах в ежегодно организираното от Каритас Русе празненство за децата, лишени от родителски грижи от Русе и областта, което се проведе на спортната площадка до Дома на културата, за да могат да се присъединят и всички други желаещи да участват родители и деца и заедно да споделят радостта от празника. Винаги ще помня лъчезарните усмивки и веселите очи на малчуганите, които искрено се радваха на организираните от Каритас специално за тях игри и забавления!

През месец септември 2010 год. участвах заедно с още трима доброволци и Йоанна Терзиева – служител на Каритас Русе в пет дневно работно посещение в град Бордо, Франция. Темата на визитата ни беше отново Борбата с трафика на хора. В началото на годината ние потърсихме финансиране за своята инициатива по  европейската програма „Младежта в действие”, но след отхвърляне на проектната идея,  с помощта на Каритас Русе намерихме начин да осъществим своята идея – с лични средства, както и с финансовата подкрепа на Каритас Русе и Каритас Франция. Целта  ни беше да се запознаем „отблизо” с това как живеят българите в Бордо, тъй като голяма част от тях, за съжаление, се занимаваха с девиантни прояви – главно просия и проституция. За да бъдем максимално подготвени преди отпътуването си се срещнахме с представители на институции от град Русе, от които получихме ценна информация за измеренията на трафика на хора в Русе и как България се бори с явлението.

Отново през септември месец стартира и ежегодния безплатен курс по италиански език в Русенската католическа църква „Св.Павел от Кръста“, организиран по инициатива на енорийския офис на Каритас Русе. С интерес и любопитство се включих в него, след покана от г-жа Даринка Калапиш, която познавах от участията си в многобройните инициативи на Каритас като дългогодишен доброволец към организацията. Курсът беше много добре организиран и структуриран в две нива – за начинаещи и за напреднали. Нашите учители бяха „native speakers“ – италианците отец Валтер Горра и сестра Тереза Пиччирилли , които отблизо и в детайли ни запознаха не само с италианския език и литература, но и с многовековната италианска култура, обичаи и традиции. Освен че усвоих италианския език на едно добро ниво за начинаещи, на курса се запознах и с много нови и интелигентни хора, които впоследствие станаха мои добри и верни приятели.

На 18 октомври 2010 г. се включих в кампанията на Каритас Русе, която се провеждаше за трета поредна година по случай  Европейския ден за борба с трафика на хора като част от Националната кампания за превенция трафика на хора под мотото „По-добре информиран, отколкото експлоатиран”. Тя се реализира в сътрудничество с Националната комисия за борба с трафика на хора, Съвета на Европа, различни държавни институции, неправителствени организации и медии от цялата страна. Тази година кампанията продължи до месец декември, като нейното начало в Русе беше поставено на 18 октомври с информационна акция. Аз заедно с още двадесет доброволеца на организацията от Русенски университет, СОУЕЕ, Английска гимназия и няколко професионални гимназии,  раздавахме в централната част на Русе и на Сливо поле информационни материали и балони.

В края на 2010 год. и началото на 2011 год. имах щастието да попадна в Училището на Каритас, което беше организирано за всички доброволци и платени сътрудници, работещи в Каритас. Вече мога да се похваля, че  преминах успешно всички четири обучения на първо ниво, като затова получих съответния международно признат сертификат. Именно на този курс имах възможността да се докосна до основите на Социалното учение на Католическата църква, до същността и богословието на Каритас като християнска организация и до най-важните папски документи.

Но най-значимото, най-същественото, което разбрах при участието си като доброволец в многобройните инициативи и проекти на Каритас е, че служенето на ближния не се ограничава само и единствено до оказването на материална и финансова подкрепа за задоволяването само на физическите потребности, а означава и духовна, морална подкрепа. Материалното милосърдие се изразява в това да нахраним гладния, да дадем вода на жадния, да облечем нуждаещия се от дрехи. Духовното милосърдие означава да изслушаме, да успокоим, да окуражим, да стиснем искрено ръката на човека до нас, да му помогнем с разбиране и усмивка. Ето защо, според мен, за да повярва един човек в Бог, той първо трябва да се почувства обичан, достоен и ценен!

За финал бих искал да завърша есето си с цитат от думите на папа Бенедикт XVI от енцикликата му „Deus Caritas est“: „Каритас“ не е една от многото благотворителни организации, а е необходим израз на дълбоката  човешка любов, с която Господ ни е създал по Свой образ и подобие, събуждайки в сърцата ни импулса да обичаме!“

2011 година е Европейска година на доброволчеството! Така че сега е най-подходящото време всички да започнем, ако досега не сме го сторили, да вършим нещо като доброволци. Доброволчество е, когато обикновени хора правят необикновени неща! Бъди един от тях! Аз вече съм доброволец на Каритас! А ти?;-)

Александър Конаков