Изграждането и съществуването на действен „Каритас” сред една християнска общност обогатява Църквата в службата й към страдащите

Интервю с отец Христо Табаков, енорийски свещеник на енория „Успение Богородично”, с. Житница; член на управителния съвет на „Каритас Витания”.

1. Каква е основната роля на енорийския „Каритас” в общността?

Deus caritas est. Бог е Любов. Този стих от първото послание на свети Иван апостол е началото на енцикликата на папа Бенедикт XVI, която вече почти 10 години просветлява пътя на вярващите католици по света. „Каритас” е божията любов, която Църквата има като своя основна задача да носи в света, заедно с предаването на вярата и отслужването на тайните. Тази служба на любовта се проявява в благотворителността, т.е. във вършенето на добри дела както от страна на отделния вярващ, така и от страна на вярващите, обединени в енорийската общност. И тук можем да отличим ролята на енорийския „Каритас” като обединение от верни, които със своя пример на добра работа по различни проекти насърчават благоразположените към благотворителност, на които не им достига решителност, умение и знание да тръгнат сами по този път, а имат нужда от силата на единението и сътрудничеството. „Каритас” със своята добротворческа дейност може да изпълнява много полезна педагогическа роля сред верните.

2. Педагогическата роля на енорийския „Каритас” поставя акцент върху възпитаването сред енориашите на необходимостта от ежедневно засвидетелстване на любовта към ближния. Лесен ли е пътят до отделния човек в енорията?

Обучението и възпитанието е най-трудната, най-важната и най-отговорната задача във всяка човешка общност. Така е и в Църквата, като общност на кръстените верни. Да предадеш божията и човешката мъдрост, да предадеш вярата в Бог на новите поколения изисква огромни усилия от всички. Пътят не е лесен, но по него ние имаме Божията любов, дадена ни чрез Христа и живяна в тайнствата, любов, която приета от човека ежедневно е неизчерпаем източник на стремеж да я дарява на всеки свой ближен, на всички. Както казва папа Бенедикт XVI в цитираната в началото енциклика: „Повярвахме в Божията любов” – това е правилният човешки избор, който няма да ни подведе на този свят и същевременно е възможна наша заслуга с оглед на вечността.

3. Какви са предизвикателствата пред развиването на „Каритас” в България?

Основното предизвикателство е да останем верни на Бог. Тази вяра ще развива „Каритас” в правилната посока и ще я подтиква истинно да изпълнява своята педагогическа роля, да опознава много по-добре нуждите на територията, да мотивира повече хора да се ангажират в социалните дейности лично и(или) с предоставянето на средства. С това „Каритас” ще е насърчение и помощ на охладнелите във вярата в Бог, както и на онези, изпаднали в крайна материална и духовна нищета. С това „Каритас” придобива облика си на неотделима част от Църквата, осветяваща се от Бог в своя организационен живот и действаща в света като свидетел на Бог, Който е Любов.

4. В Житница има център за Домашни грижи. Как се развива тази услуга, насочена към нуждаещи се възрастни хора?

Действително в Житница има изграден център за Домашни грижи. Работи повече от 10 години и е непрекъсната проява на Божията любов и милосърдие към страдащите. Персоналът е от самото начало, което означава, че има голям практически опит. Несъмнено, ползата от центъра е голяма и е добър пример и насърчение за хората да се грижат по-добре за своите страдащи близки. Трудности несъмнено има, особено в набирането на необходимите средства. Вярвам в съществуването на центъра и в бъдеще.

5. Каква е ролята на енорийския свещеник за развитие на енорийския „Каритас” и респективно – каква е ролята на общността в енорията?

Енорийският свещеник има решаваща роля в развитието на енорийския „Каритас”. Обикновено той участва във вземането на решения, в осъществяването на наблюдение по проектите и оценка, организирането на духовни срещи. Свещеникът познава енорията и е отговорен за духовното израстване на верните и се стреми според възможностите в съдействие със семействата и с верните индивидуално или организирано да облекчава страданията на бедните и болните. Изграждането и съществуването на действен „Каритас” сред една християнска общност несъмнено обогатява Църквата в службата й към страдащите.