Джанлука: “Безценно е да разговарям с бежанците на родния им език”

Джанлука е студент по Международно право и сътрудничество, освен това учи арабски език, а в свободното си време обича да снима. 

Той разбира за възможността да работи като доброволец в Каритас София от Европейския корпус за солидарност и в конкуренция от 150 души е избран да стане част от организацията ни за по-дълъг период от време. Лука, както го наричаме всички, пристига в София през октомври 2024 г. с желание да придобие опит от първа ръка в социалната дейност и работата с бежанци.

Тук той отговаря за опаковането и доставката на храната приготвена в социалната ни кухня, участва в дейностите на различните центрове и помага за създаването на съдържание в социалните мрежи и уебсайта на Каритас София.

„Написах бакалавърската си теза на тема „Съвместимост между шериата и международното хуманитарно право: интегриран подход“, като наистина исках да се занимавам с доброволчество в чужбина и да придобия опит от първа ръка със социалната работа и арабските общности. Когато от Каритас София ме избраха, веднага разбрах, че за мен това е златна възможност, тъй като България е една от основните точки по миграционните маршрути – особено за мигранти, идващи от Близкия изток целящи да достигнат Западна Европа. Нейното географско местоположение, това, че граничи с Турция и Гърция я превръща във врата към Европейския съюз.

Едно от любимите ми занимания по време на работата ми тук е да карам колата из цяла София, за да разнасям храна и дрехи до различни центрове на Каритас, разбира се слушайки италианска класика. Мисля, че колегите също започват да оценяват италианската музика (смее се). Имам късмет, защото готвачите в социалната кухня са ливанци и с голямо търпение от тяхна страна говорим на арабски. Всеки ден те ме учат на нови думи и коригират произношението ми, което на следващия ден се опитвам да подобря в нашия разговор.

Каритас София ми даде възможност да се запозная и с млади бежанци от българските регистрационно-приемателни центрове. Безценно е да можеш да кажеш няколко думи на родния им език. Те са изключителни момчета дошли до тук без родители, със сърцераздирателни истории! Мисля, че възможността да разговарям по време на работа с тези младеж на арабски език наистина има значение. Това веднага създава някаква връзка и те започват да те приемат по различен начин. Благодарен съм на Каритас София за шанса и контактите, които ми предостави.

Друго нещо което много обичам, е да правя снимки и да пиша материали за уебсайта и социалните мрежи на организацията. Винаги когато пътувам нося моя фотоапарат и имам много шансове да правя страхотни снимки по време на дейностите по социалната работа с мигранти, с ромската общност и с бездомните.”