Да бъдеш доброволец означава да имаш дух, който те кара да търсиш радостта и щастието

Интервю с Венцислав Чавдаров, доброволец и енорийски отговорник към „Каритас Раковски“. Въпросите зададе Диана Маркова, сътрудник в „Каритас България”.

Най-напред, бихте ли ми разказали за себе си?

Казвам се Венцислав Чавдаров и съм от град Раковски. На 21 години съм и уча право в ПУ „Паисий Хилендарски“. Доброволческите ми занимания досега бяха свързани с помощта, която съм давал в църквата, когато енорийският ни свещеник отец Румен е имал нужда от това. В момента съм част от доброволците към „Каритас Витания” в нашата енория.

Кое Ви мотивира да изберете доброволчеството пред платената работа? Какво получава човек срещу безвъзмездния си труд?

Да бъдеш доброволец означава да имаш дух, който те кара да търсиш радостта и щастието. Радост, която е свързана не само с теб и щастие в очите на другите. Факторите, които ме мотивираха да станa част от „Каритас Витания”, са няколко. Първо, аз обичам да пътувам – пътувал съм многократно в България и извън нея и съм виждал как работят различни организации, които развиват доброволческа дейност. Разговорите с тези доброволци, срeщата с тези организации и усмивките, които ми подариха, ме накараха да мисля, че в доброволчеството има нещо специално. На второ място, бих искал да ви разкажа една история, която се случи, когато бях по-малък. Преди известно време на празника Свети Йоаким и Ана група от нашата енория ходихме на храмов празник в село Малчика. На следващия ден ни запознаха с работата на своята местна структура на „Каритас”. Аз останах силно впечатлен, защото доброволчеството не само дава усмивки и радост, но и сплотява. Сплотяването и близостта е нещо, от което сякаш сме се отдалечили в нашето съвремие. Струва ми се че сме станали по-егоистични. Затова смятам, че това е един от позитивните аспекти на това да бъдеш доброволец. Не на последно място, поставям и факта, че в нашата епархия имаше един определен период от време, в който нямаше изградена структура на „Каритас”. Сега, когато отново имаме, няма как да виждам, че нещата вървят напред и аз да се дърпам назад. Все пак, обаче живеем в 21-и век и не може да не погледнем нещата и от прагматична гледна точка, а именно какво ни носи безвъзмезният труд. Колкото и да не може да си го обясним, доброволческата дейност, освен духа на умиротвореност, спокойствие и безгранично щастие, ни носи и по-дълъг живот. Научно проучване показва, че доброволческата дейност удължава живота на човек с до 23%, така че какво още чакаме?

Кои са най-ценните моменти от работата Ви на доброволец?

Бих отговорил на този въпрос с няколко истории. На 29 ноември нашата енорийска организация от доброволци към „Каритас” направи благотворителна вечер, която беше в помощ на момиче от нашия град, което се нуждае от спешна операция в Австрия. Не можете да си представите колко удовлетворени се чувствате в такива моменти, когато виждате, че спокойно може да си кажете: „Хей, тук нещата ще завършат успешно!“. Събрахме част от сумата, разбира се, материалният аспект, който, за съжаление, винаги има значение в днешно време, но не само това е важно, важното в случая беше, че на тази благотворителна вечер дойдоха толкова много хора, че дори нямаше места за някои от тях. Аз се чувствам истински щастлив точно в такива моменти. А вие? Колко такива моменти сте имали?

Другата история, която искам да ви разкажа не е свързана с „Каритас”, но тъй като опитът ми като доброволец в „Каритас” е малък ще ви разкажа и нея. По-миналото лято в нашата енория имаше доброволци от Испания, които дойдоха при нас с цел да направят campo de trabajo (работен лагер). Работният лагер се състоеше в това, че преди обяд доброволците извършваха физическа работа в енорията, а след обяд осъществяваха различна социална дейност. Аз бях с тях, тъй като те не говореха български и аз трябваше да им превеждам. Решихме да посетим дома за деца в близкия до нас град Брезово. Прекарахме два следобеда с децата, които се забавляваха истински и въпреки трудностите с езика, те намериха общ език с тях. Езика на милия жест, езика на усмивката, езика на играта, езика на щастието. След известно време ми се наложи да отида отново в дома за деца и видях закачена на входната врата снимка, която бяхме направили с всички доброволци и деца от дома. Още по-учуден останaх, когато видях, че децата си спомнят мен и с нескрито щастие питат: „Кога пак ще дойдат батковците от Испания?“. Историята обаче не свършва тук. Миналото лято (една година по-късно) имах работа в град Брезово, тогава покрай мен мина група деца, повечето от тях познати физиономии, които махнаха с ръка и казваха: “Здравей, Венци!“. Не искам да ви обяснявам как се почувствах. Нека всеки от нас просто си зададе въпроса: Колко такива моменти съм имал аз през живота си?

Колко струва да направиш добро в днешно време?

Струва една усмивка, а понякога една прегръдка. Струва една проронена сълза от щастие. Доброволчеството не се измерва, защото то се консумира от доброволеца. И ако някой дължи нещо на някого, то доброволецът е този, който дължи здрав труд, безгранична всеотдайност и истинска любов на каузата, защото аз се надявам да няма доброволец, където и да е по света, който да може да си представи, че може да се примири със ситуация на страх, безхаберие, нехайство, непокизъм, рутина и наглост, а те се побеждават само с любов. Ще употребя една младежка фраза: Всеки от нас е доброволец 24/7, не е доброволец от днес за утре.

Защо точно „Каритас“?

Изключително щастлив съм от факта, че България е страна с много юридически лица с нестопанска цел, различни сдружения и фондации, които са намерили за главен път на развитие пътя към доброволчеството. Радостен съм и от факта, че заместник-председател на Изпълнителното бюро на УНИЦЕФ е българин. „Каритас”, освен изградената вътрешна организация, има и още един изключително влиятелен фактор, който изиграва основна роля в борбата със задкулисието и отклоняването на средства към неправилния път. Това е Католическата църква и по-специално – нейната публичност и очакванията на обществото. „Каритас” отговаря за разходваните средства и за своите инициативи не само пред своите доброволци, както повечето доброволчески организации, но и пред общността, която посещава редовно неделната литургия и пред общността от целия град, цялата държава, целия свят, защото „Каритас” е местни структури, но и система от едно цяло тяло, което действа заедно.

Възможно ли е човек да бъде доброволец през целия си живот? Как се виждате след пет години?

Разбира се, че е възможно. Всеки може да помага с каквото може, не когато бъде повикан, а когато той сам поиска това. Бих казал, че това е основният смисъл на доброволчеството, не да бъдеш повикан, а да го усетиш вътре в себе си. Всеки може да помага с различни неща. На инициативата, която ви разказах по-горе, организирана от „Каритас” с цел набиране на средства за момичето от нашия град, което има нужда от спешна операция, всеки помогна с каквото можа. Доброволецът не се измерва в цифри: колко килограма е, колко е висок, на колко години е, колко пари е дал за благотворителност. Доброволецът се измерва с притежаването на духа за каузата. Един може да свири, чудесно, нека свири, друг да приготви храната, трети да тича сред хората, за да събира пари за благотворителност, четвърти да осъществява социална работа като благотворителност. Всички тези хора са добровлци, защото се помогнали да се осъществи една хубава инициатива. Не знам къде се виждам след пет години, но искам да ви уверя, че ще продължавам да нося духа на доброволчеството в себе си където и да съм, надявам се, всички да имаме сили, за да осъществим заедно още много инициативи.

За кои от условията на безвъзмездната Ви работа смятате, че могат да бъдат въведени промени с цел подобрение? Кои са недостатъците на доброволчеството?

Отговорът ми е кратък: МАСОВОСТ. Има много хора, които желаят да помагат, но не знаят за „Каритас”. Не знаят за инициативите на доброволческите организации. Страх ги е че след като не ходят на църква, не могат да бъдат част от „Каритас”. Всичко това не е така. Да бъдеш християнин не те прави доброволец, както и да бъдеш доброволец не те прави християнин. Това е и хубавото на „Каритас”. „Каритас” не разделя на бели, черни, жълти, вярващи, невярващи, мъже, жени, млади и стари. „Каритас” има нужда от теб, теб, теб и теб, за да бъде цял, за да знае къде и какво може да направи, за да бъде пълен с нови идеи.

Предполагам, че правенето на добро, без да очаквате нещо в замяна, предизвиква усмивки в околните лица. Срещал ли сте скептично настроени хора и негативни реакции по повод на някое Ваше действие от доброволната работа?

С тъга на сърцето признавам, че е имало такива моменти. На хората сякаш им е писнало да бъдат добри и предпочитат да отминат с лека ръка някои инициативи най-често, свързани с благотворителността в материалната гледна точка. Мисля, че всеки доброволец се е сблъсквал с охканията и тюхканията на човек, когато бъде помолен за пари. Всеки от нас е чул фразата: „Е, нали вече дадохме! Пак ли?!“, поне веднъж в доброволческия си труд. Това не бива да ни натъжава, а да ни кара да се чувстваме по-силни. Както се казва в една поговорка: всяко зло за добро, защото ако човек не вярва поне в доброто, никой не може да го накара да повярва.

Какво си пожелавате за Деня на доброволеца?

За Деня на доброволеца си пожелавам три неща. Първото е хората да осъзнаят, че да бъдеш доброволец е по-скоро добродетел, отколкото ангажимент. Второто е да имаме повече доброволци в нашата все още млада организация на енорийско ниво. И третото е да имаме все повече успешни инициатива. Пожелавам на всички доброволци да са живи и здрави и да продължават да вършат дейността си с eнтусиазма, с който са я вършили и до сега.