Бездомните хора са като децата – средата и подходът към тях са от решаващо значение
Ирена e социален работник в Центъра за социална рехабилитация и интеграция на бездомни хора към „Каритас Русе“, предоставящ рехабилитация, психологическо консултиране, социално-правни консултации, образователно и професионално обучение, изготвяне и осъществяване на индивидуални програми за социално включване, трудотерапия – дърводелство, биоземеделие, пчеларство, готварство и под.; музикотерапия; арт-терапия.
Всичко започва, когато…
Ирена вижда обява в zaplata.bg, че „Каритас Русе“ търси социален работник за Центъра за рехабилитация и интеграция на бездомни хора и тъй като учи именно „Социални дейности“ (4-и курс), кандидатства и я одобряват. Преди това работи като охранител в магазин. Работата й в Центъра за бездомни хора я удовлетворява и смята, че си заслужава, въпреки трудностите.
А трудностите са…
Като основен проблем, Ирена посочва негативната нагласа у голяма част от бездомните хора: „Първоначално много от тях не желаят да идват на консултация. Истината е, че голяма част от бездомните хора не искат да се развиват и интегрират. Това е трудно да се промени, но опитваме“.
Мотивацията
Поставя си по-малки, лесно изпълними цели, защото „резултатите се постигат бавно”.
Процедурата
При първоначалната консултация, Ирена изготвя индивидуален план и програма за всеки един от бездомните хора, съобразен с желанията и нуждите му. Сключва се договор за дневна, почасова терапия (чрез дирекция „Социално подпомагане“) и започват работа. Целта е бездомните хора да имат полезно занимание през деня, да развият уменията си, да се научат на занаят, за да могат след това по-лесно да си намерят работа и да започнат да градят живота си отново.
История с щастлив край
Една от историите, които са впечатлили Ирена, е тази на Юлия. Жена на около 55 г., която като дете е ходила на училище в същата сграда, където понастоящем се помещават Центърът за рехабилитация и интеграция на бездомни хора и приютът „Добрият самарянин“ на „Каритас Русе“.
Преди да достигне до услугите на „Каритас“, Юлия живее с единия от родителите си, който дълго гледа болен на легло. Не става ясно как, но след като родителят почива, тя губи семейната къща. Нейната версия е, че е измамена от роднина, но съседи твърдят, че Юлия имала проблеми с хазарта. Каквато и да е истината, важното е, че понастоящем жената не се занимава със залагания.
След като губи жилището си, Юлия търси съдействие от „Каритас Русе“ и бива настанена в приюта „Добрия самарянин“. Тя e от малкото хора там, които са трайно заети, при това сама си е намерила работата – грижи се за една възрастна жена, която живее наблизо. „Впечатлява ме силното желание на Юлия да вземе живота си отново в свои ръце“ – споделя Ирена.
Отношението й към бездомните
Когато я питаме променило ли се е отношението й към бездомните хора, след като е започнала работа в центъра на „Каритас“, Ирена се усмихва и казва:
– Да, разбира се. Преди това, като охранител, хващах някои от тях в кражби, а сега работя с тези хора. С някои се сприятелих. Осъзнах, че те са като децата в много отношения. Средата и подходът към тях са от решаващо значение.
Самата Ирена има син и знае как е с децата – понякога са първични, опърничави, но ако имаш правилния подход, порастват като пълноценни хора, изпълнени с любопитство и доброта.