Една усмивка е достатъчна да намериш сили да продължиш

Милка е социален работник в център „Рождество Христово” към „Каритас София“, помагащ на жени в неравностойно положение. Присъединява се към екипа на центъра преди 13 години, след съвместна инициатива на Държавната агенция за закрила на детето, където е работила, и „Каритас“.

„Каритас“ е организацията, чрез която Католическата църква помага на нуждаещите се и за мен е чест да бъда част от такава инициатива“ – споделя Милка. Обикновено именно тя е човекът, който посреща всички, потърсили помощта на социалния център – по телефона или лично. Описва работата си така:

– Най-напред уточняваме причините, поради които ни търсят. Правим домашно посещение на жената в неравностойно положение, а при изграждане на т.нар. подкрепяща мрежа – се правят срещи с нейни близки и роднини. След това изработваме и съгласуваме план за работа, в който се стремим да намерим заедно решение на заявения проблем. Социално-правното консултиране се прави за всяка жена и дете, а при необходимост също я придружаваме до съответните институции за съдействие, застъпничество и попълване на документи. Ако жената има желание, обучаваме я да работи в нашето социално предприятие за изработка на сувенири.

Както всички останали сътрудници на „Рождество Христово“, Милка участва в базари за продажба на готовите изделия, както и при получаването, подреждането и раздаването на дарения в центъра. Също така, води служебната документация, осъществява връзка с партньорски организации, организира предстоящи събития, участия в семинари, конференции и под.

На въпроса какви грижи полага държавата за жените в неравностойно положение и какви проблеми вижда в тази посока, Милка споделя:

– Съществуват безплатни центрове за временно настаняване, трапезарии, парични помощи, както и помощи с хранителни продукти. В повечето случаи обаче това е съпроводено с чиновническо отношение, няма я топлата дума. Друг основен проблем е липсата на адекватно законодателство, касаещо отпускането на кредити на хора в уязвимо положение, които са без доходи и имоти. Има опасност тези хора да затънат още повече и сме виждали такива случаи тук, в „Рождество Христово“. Освен това, получава се така, че една част от хората, които се ползват от социалните грижи и услуги, предоставяни от държавата, са трето поколение на социални помощи. Това ги прави пасивни в търсенето на работа, задоволяват се с малко, а и често децата за тях са източник на доход.

– Какво е възможното решение на този проблем?

– Едно от решенията е да се обвържат социалните помощи с полагане на обществено полезен труд за родителите, аз за децата – с посещение на градина или учебно заведение.

Милка разказва, че в работата си са срещали жени с приличен доход, които обаче се водят социално слаби самотни майки и ползват всички материални облаги, които държавата предлага. В същото време, има жени, които наистина са в затруднено положение, но не приемат предлаганите им помощи и услуги от гордост.

На въпроса какво я мотивира в работата й, една от най-сладкодумните жени в екипа на „Рождество Христово“  споделя:

– Социалният климат в страната е неблагоприятен за хора в нужда, затова и малкото, което всеки от нас прави за доброто на другите, го изпълва с удовлетворение. За нас, от „Рождество Христово“, най-важното е жените, потърсили помощта ни, да си тръгнат от центъра ни като малко по-добри човеци. Затова опитваме да им помогнем, без да накърним достойнството им. Независимо от техния социален статус, религиозна принадлежност, етнос или други различия, ние им оказваме помощ, съзнавайки, че освен материалната й страна, за тях е много важно да получат разбиране и човешко отношение. Дори е по-важно. Както във всяка работа, и тук резултатите не винаги са такива, каквито бихме искали, но дори една детска усмивка, и простичкото „бабо Милке, кажи ми…“ са достатъчни човек да намери сили да продължи.