„Каритас” е ежедневен израз на Любовта към ближния

Интервю със свещеномонах Михал Шлахцяк ОВ, енорийски свещеник на енория “Успение Богородично”, гр. Бургас, и председател на „Каритас Бургас”.

1. Каква е мисията на енорийския „Каритас” и необходимост ли е „Каритас” за енорията?

Преди да дойда в Българя, бях свещеник в Полша. Неизбежно е да не направя сравнение с енорийския „Каритас” там и в България. В Полша, католическа страна и с доста по-многобройно население, общностите са по-големи, съпричастността на хората към енорийския „Каритас” е по-силно изразена. В България се наблюдава една интересна нагласа – хората възприемат „Каритас” като организация, която трябва да им помага, не осмислят себе си като част от „Каритас”. А всъщност – те са „Каритас”, енорийският „Каритас” са енориашите. В тази връзка – в България по-силно може да се усети необходимостта от енорийския „Каритас”.

Милосърдната дейност на „Каритас” се изразява в две направления – духовно и материално. Израз на това двуединство е например услугата „Домашни грижи”, която „Каритас Бургас” предоставя и която се възприе доста добре от хората. Освен професионални грижи, сътрудниците към Домашни грижи предоставят и морална подкрепа на нуждаещите се възрастни хора. Те разговарят с възрастния човек, изслушват го, проявяват съпричастност към неговите проблеми. Което се оказва и много по-ценно за възрастния човек, защото той усеща, че не е изоставен, не е сам. Подобна услуга е Центърът за изслушване. Хората идват и знаят, че могат да изговорят проблемите си и насреща ще получат разбиране. Това е и мисията на енорийския „Каритас”. Защото „Каритас” е Любов. Любов към ближния и ежедневен израз на тази любов. Мисията на енорийския „Каритас” е да направи хората единени в тази любов, да ги мотивира ежедневно, чрез делата си, да дават израз на тази любов. България, в това отношение, има огромна нужда от „Каритас”. Защото голяма част от хората са затворени в дома си, в семейството си, в себе си. Малко говорят и малко споделят. Не проявяват интерес, камо ли пък съпричастност към другите. Това прави по-голяма нуждата от „Каритас”, която насочва любов към тях, любов, необременена от интереси, стимулирана от чиста вяра. „Каритас” е не просто организация, а християнска организация. Ние сме Божи хора и се стремим да приведем в дело Божията любов.

2. Една от основните роли на енорийския „Каритас” – педагогическата – поставя акцент върху възпитаването сред енориашите на необходимостта от ежедневно засвидетелстване на любовта към ближния. Лесен ли е пътят до отделния човек в енорията?

Апостол Павел казва, че вярата без действие е празна вяра. Обичайте ближния като себе си, казва Христос. „Каритас” трябва да възпитава хората да дават израз на вярата си, като помагат един на друг. И друго нещо, много важно, да знаят, че помощта идва от тях – те сами трябва да си помагат едни други, а не да стоят и да чакат някой друг да им помогне. „Каритас” е посвещение на ближния.

Преди „Каритас”, това е ролята на Дяконията. Служене на ближния, това означава Дякония. Друга форма на приобщаване е Агапе – от гръцки – милосърдна любов, любов към ближния; любовта, с която Бог обича и любовта, с която по Божията воля ни е заповядано и ние да обичаме ближния. Днес това е ролята на енорийския „Каритас” – да възпитава хората да реализират вярата си, като служат на ближния.

3. Основна част от дейността на енорийския „Каритас” – за да бъде в още по-голяма полза на бедните и уязвими хора – е развитието на социални дейности. Какви са предизвикателствата пред предоставянето на социални дейности от енорийския „Каритас”?

В България липсва добре развита социална държава. Липсват социални услуги, които да покрият нуждите на хората в уязвимо положение. Конкретно за Бургас, няма добре развити услуги за нуждаещите се, които да обхванат всички възрастови групи. Другият проблем е че хората в нужда надвишават капацитета на общинските услуги. Например, възрастните хора са една от групите нуждаещи се хора, на които трябва да се обърне внимание. Голяма част от възрастните, за които ние полагаме грижи, са самотно живеещи. Бездомните хора са друга такава група, за която липсват достатъчно и адекватни на нуждите им услуги и грижи. Звено „Майка и бебе” (Център за временно настаняване „Възкресение”) – една от най-новите ни дейности, е единствена в областта. Тази дейност е в подкрепа на майки с деца и бременни жени в неравностойно положение. Често, различни държавни институции пренасочват жени и майки в нужда към нас, да им окажем нужните подкрепа и грижи. Това още веднъж доказва, от една страна – че държавата не успява да отговори на нуждите на различните групи бедни и уязвими хора и от друга – че социалните дейности на „Каритас” са от огромна нужда за бедните и уязвими хора. Социалните услуги, предоставяни от енорийския „Каритас”, са преди всичко надежда за хората в нужда, свидетелство, че не са сами и че има изход от затрудненото положение, в което се намират.

4. Каква е ролята на енорийския свещеник за развитие на енорийския „Каритас” и респективно – каква е ролята на общността в енорията?

Организирал съм и продължавам да организирам събирания в Църква на тема „Каритас”. Целта на тези срещи е енориашите да усетят взаимосвързаността на „Каритас” и енорията. Да разберат, че „Каритас” е част от енорията, че те са „Каритас”; да бъде преодоляна нагласата, че „Каритас” и енорията са две отделни понятия, тоест: не „Каритас” и енорията, а „Каритас” като част от енорията.

Относно втората част на въпроса – случвало се е енориашите да дойдат при мен с конкретна идея за започването на инициатива, която според тях ще е от полза за нуждаещите се. Плод на подобна инициатива, в която активността дойде от страна на енориашите, е създаването на Дневния център за възрастни хора. Създадохме място, в което възрастните хора могат да прекарат своя ден, да си поговорят с други възрастни хора, да получат професионални грижи от сътрудниците на „Каритас” и занимания, според индивидуалните интереси на всеки един от тях. Дневният център е форма на социална интеграция на възрастните хора, които, както и по-горе в интервюто споменах, често живеят сами и за тях едно такова събиране с други хора е от важно значение. В края на 2014 г. издадохме книжка с рецепти от възрастните хора, посещаващи центъра. Това беше голяма радост за тях. Почувстваха се значими.