„Каритас“ е възможността ми да реализирам мисията си в живота

Теодора Герганова е ръководител на центъра за деца с увреждания „Милосърдие” към „Каритас Русе“. Преди да започне работа тук, е работила в системата на държавните социални грижи като началник на отдел в главна дирекция „Контрол за правата на детето”. От 18-годишна Теди работи в сферата на грижа за децата – с непълнолетни с противообществена дейност, като психолог в Дом майка и дете и винаги е знаела, че иска да се занимава само с това. В „Каритас“ постъпва, след като й правят предложение да заеме мястото на предишния ръководител. След кратко обмисляне, сериозна дилема и ценен съвет, Теодора взима решението да приеме работата и оттогава не е съжалила нито веднъж за избора си.

Когато пристъпва прага на центъра на „Каритас“, тя разбира, че е дошла на правилното място. „Когато дойдох тук, за втори път усетих присъствието на Бог. Първият път беше при раждането на детето ми. Вторият път – още на вратата, сякаш ме обля светлина и си казах, това място е божествено.”

Денят на Теодора започва рано сутрин с чаша кафе и приемането на първите деца, а след това административната работа я повлича и не разбира кога е минало времето за обяд. Поставила си е за задача да сплоти екипа и да накара всеки от служителите да се чувства комфортно на мястото си. Може да се каже, че в „Милосърдие“ служителите са като едно голямо семейство, което се опитва да изгради функцията на алтернативно семейство за децата – това семейство, което налага строги правила за работа, но и което обича, прегръща и обръща внимание на всяко дете. „Професионализмът изисква да не третираш децата като жертва. Ти си тук да помагаш, не трябва да се вживяваш като голям специалист, нито си господ. Но децата си порастват, състоянието се променя, ако има ресурс, то може да се подобри, в резултат от работата, разбира се” – споделя Теди.

Децата идват в центъра, за да получат точно това – развитие, а то се случва с упорит труд. Вкъщи е по-трудно за родителите да не се поддават на импулса да обгрижват прекалено много детето си, пречейки му по този начин да постигне самостоятелност. Пътят, по който вървят родителите, никак не е лесен. Докато не премине през това, човек няма как да го знае. Теди признава, че съпреживява всеки случай, особено при въвеждащите срещи, когато се сблъсква за първи път с историята на семейството.

Семействата имат нужда от подкрепа също толкова, колкото и децата им. С родителите се работи ежедневно – консултират се, получават психологическа подкрепа, обучават ги за ко-терапевти. Правили са опити да сформират и група за взаимопомощ, но като че ли този формат не се е оказал подходящ. Според Теди всеки родител се сблъсква с различни предизвикателства и не винаги може да разбере пред какво е изправено семейството на дете с различна диагноза. И въпреки това, всички семейства си приличат по съдбата си да отглеждат специално дете и това ги среща в центъра на „Каритас“.

Държавата също би могла да помогне на децата с увреждания, като предостави пълния комфорт на семействата, които ги отглеждат. Сега родителят е този, който трябва да изостави работата си и личния си живот, за да поеме изцяло грижата за детето. Според Теди би било добре държавата да подаде ръка на семейството в нужда – да осигури асистент, който да стои с детето в училище, ресурсният учител също да е до детето, а средата да се адаптира постоянно според нуждите му. Образователната система не е гъвкава и адекватна, за да посреща потребностите на децата с увреждания. За съжаление, същото важи и за почти всяка сфера на обществения живот, той не е предвиден за различните хора, обръща им се гръб, защото може би е по-лесно да се игнорира съществуването им, вместо да се приеме факта, че те са като всички други – хора с права и нужди, мечти и бъдеще, които изискват повече средства – материални, но и емоционални, за да им бъде гарантирано изконното право да живеят достойно.

Ето тези ценности са в основата на съществуването на „Каритас“ и личната ценностна система на Теодора. За нея „Милосърдие” и „Каритас“ са връзката й с Бог, чрез която реализира своята мисия в живота. „Вярвам, че това е моята мисия в живота и целият ми трудов стаж е свързан с това – да помагам на хората. „Каритас“ е възможността ми да реализирам тази мисия.”