История

„Доколкото сте сторили това на едного от тия Мои най-малки братя, Мене сте го сторили.” (Матей 25:40)

„Каритас” е благотворителната организация на Католическата църква, създадена да реализира нейния стремеж за един свят, в който да властват справедливостта, мирът, истината и солидарността, свят, в който човешкото достойнство е на първо място; бедността, насилието и дискриминацията са победени, а благата се разпределят между всички. Един свят, в който най-бедните и потиснатите могат да намерят надежда и подкрепа. Вдъхновена от тези принципи на социалната доктрина на Църквата и водена от милосърдната любов, чието име носи, „Каритас” помага всеки ден на милиони хора по целия свят. Вече повече от 20 години „Каритас” съществува и в България.

Сестрите Евхаристинки

Това са първите години след падането на комунизма. След 45 години преследвания и сътресения, Католическата църква постепенно възстановява своята религиозна дейност. В живота на българите настъпват огромни политически, икономически и социални промени. „Бяха много бедни години, на истинска мизерия” – спомня си сестра Агнеса Славовска, тогава генерална настоятелка на Сестрите Евхаристинки. – Търговците задържаха стоките по складовете и в магазините нямаше нищо.В един момент се стига до парадокса, в който хората имат пари, но няма какво да купят.”

„Всичко се роди спонтанно и доброволно” – обяснява сестра Агнеса. Водени от нуждата на хората, сестрите търсят помощ чрез свои контакти в Германия и Холандия. Оттам откликват на призива и помощите започват да пристигат – хранителни продукти от първа необходимост. За периода 1990 – 1994 г. над 20 камиона храна са разпределени и раздадени на нуждаещи се. „Имахме един гараж на ул. „Ронкали”, където тогава беше манастирът – казва сестра Агнеса. – Там от четири часа сутринта хората се редяха на опашки. Помагаха ни и много доброволци – студенти и роднини на сестрите.” Така организираната дейност постепенно започва да се нарича „Каритас” – Сестри Евхаристинки. Монс. Методи Стратиев, тогава начело на Екзархията, подкрепя и насърчава техните усилия. Постепенно Сестрите Евхаристинки предават щафетата за дейността на „Каритас” на група верни от енория „Успение Богородично”, които основават „Каритас София”.

Пловдив

Първата епархийна организация на „Каритас” в България е създадена в Пловдив през декември 1991 г. по инициатива на монс. Георги Йовчев, епископ на Софийско-Пловдивската епархия. Още от самото начало стремежът е да се работи за разширяване на социалната дейност на Католическата църква, като се формира собствен бюджет и фонд за подпомагане на хора с нисък социален статут. Със съгласието на владиката е сключен договор с фирма „Хебър” за раздаване на хляб на социално слаби хора. Подпомогнати са и различни болници, например ІІ и ІІІ-та Общинска болница, на които „Каритас” предоставя хуманитарни помощи, дошли чрез френско-българското дружество „Тулон – Пловдив”. „Каритас Пловдив” подава ръка на старчески домове, домове за деца и възрастни с увреждания, многодетни семейства, безработни и др.

Организацията получава голяма подкрепа: и финансова, и логистична, и морална, в лицето на епископа –  монс. Георги.  „Мисля, че идеята на владиката за социалната дейност в епархията – заявява отец Иван Топалски, в момента член на УС на „Каритас България”, – винаги е била чрез грижите към нуждаещите се да се достигне до душите на хората, което е най-важното”.

В Софийско-Пловдивската епархия е концентрирана по-голямата част от католиците в страната. В онези трудни години „Каритас Пловдив” се опитва по всякакъв начин да подпомогне хората, изпаднали в затруднение. И тук се получават камиони с хуманитарни помощи: дрехи, храни и лекарства, които се разпределят. Настоящият директор на „Каритас Русе”, Стефан Марков, си спомня, че в Пловдив е била изградена много добра организация при складирането, сортирането и разнасянето на получените стоки. „Много сме се учили от тях” – добавя той. Тук се изгражда и най – голямата доброволческа мрежа на „Каритас” в България.

Русе

Идеята за създаването на „Каритас” в Русе идва от тогавашния епископ на Никополската епархия, монс. Самуил Джундрин. Чувствителен към нуждите на бедните и виждайки мизерията, която цари в България, той е убеден, че в неговата епархия има нужда от благотворителна организация като „Каритас”. Тъй като владиката е учил във Франция и има контакти там, той търси хора от епархията с френски език, с които да създаде „Каритас”. Една от тях е Надка Гиргинчева, впоследствие избрана за първия президент на „Каритас България”. „В началото беше много трудно – припомня си тя. – Нямахме представа нито какво е „Каритас”, нито какво ще правим.” Организацията започва работа през юни 1992 г. Надка Гиргинчева разказва, че първоначално са нямали помещение и са работели в жилището на монс. Джундрин. Няколко души от Русе са изпратени на обучение в „Каритас Франция”, за да се запознаят с организацията и да видят на практика как се осъществява милосърдната дейност на църквата.

Впоследствие в пътя по разбирането на дейността на „Каритас” ценни учители за първите активисти на организацията в Русе са Отците пасионисти, дошли от Италия. Благодарение на тях са получени 20 тона дрехи и лекарства в различни градове на епархията. С медикаменти са подпомогнати Бърза помощ в града и Транспортната болница, както и дом „Майка и дете”, на които са предоставени сухо мляко и дрехи. „Каритас Русе” се грижи и за бедни деца, като поема разходите за храната в училищния стол. И в Никополската епархия, както и в другите два диоцеза на страната пристигат и се разпределят хуманитарни помощи. „Помощите бяха за всички – разказва Надка Гиргинчева, – не само за членовете на „Каритас” и на църквата.” „Даже хората от църквата – добавя тя – с готовност даваха предимство на по-бедните”.

Връзката със Западна Европа

В началото на 90-те години, в „Каритас Европа” е сформирана работна група за страните от бившия социалистически блок. Впоследствие представители на „Каритас Франция”, „Каритас Швейцария” и „Каритас Интернационалис” провеждат среща в София в нунциатурата с представители на църквата, за да обсъдят бъдещето на „Каритас” в България. Решено е работата да се разпредели: за Никополската епархия да отговаря „Каритас Швейцария”, „Каритас Франция” да поеме Софийско-Пловдивската епархия, а „Каритас Австрия” да работи заедно с Екзархията. ”Неизменно, помощта на чуждестранните организации на „Каритас” се отрази върху начина на работа на отделните организации, защото всяка от западноевропейските „Каритас” организации имаше свое виждане за развитието на нещата.” – твърди директорът на „Каритас Русе”, Стефан Марков. Той подчертава приноса на Валтер Леч от „Каритас Швейцария”, който работи с крайдунавския град от 1992 г. до пенсионирането си през 2007 г. Валтер Леч е и първият секретар на „Каритас Европа”. Той идва в България няколко пъти в годината за около седмица, за разлика от други държави, където представители на „Каритас” от Западна Европа остават две-три години на място. „Нас ни пуснаха във водата и трябваше да плуваме” – алегорично се изразява Надка Гиргинчева. И Стефан Марков си спомня: „Очаквахме Западът да каже дневния ред и ние да изпълняваме, а Валтер Леч искаше ние да правим предложения и да сме инициативни, като после заедно обсъждахме какво да се направи.”

След близо петдесет години комунистическо управление частната инициатива в голяма степен е разрушена и българите се страхуват да вземат собствени решения. „Никога няма да забравя въпросът, който ми зададоха, когато пристигнах в Русе за първи път – припомня си Валтер Леч. – Възрастен мъж ме попита „Ще ни направите ли болница”. „Беше очевидно, – разказва той – че след като са си възвърнали свободата, хората очакваха „Каритас” просто да подреди всичко, което е било пренебрегнато от предишния режим.” „Ние обаче – обяснява експертът от „Каритас Швейцария” – не разбирахме социалната ангажираност по този начин.”

Година след като „Каритас Пловдив”, „Каритас Русе” и „Каритас София” съществуват фактически и юридически, се появява нуждата от създаване на национална организация на „Каритас”. „Имаше нужда от федерация, – обяснява Надка Гиргинчева – защото организациите бяха станали три.” „Само национална организация, призната от Епископската конференция, би могла да членува в световното семейство на „Каритас” – „Каритас Интернационалис” – допълва генералният секретар на „Каритас България”, Емануил Паташев.

На 1 юли, по време на заседанието на Епископската конференция, владиците решават да се учреди благотворителна католическа организация „Каритас България”, която да извършва социалната дейност на Католическата църква в страната като самостоятелен субект. В изпълнение на това решение на българските епископи, на 8 юли 1993 г. в София се провежда Учредителната конференция за създаването на Националната католическа федерация. В нея участват шестнадесет представители на епархийните организации, присъства и първият нунций в България след 1989 г., монс. Марио Рици. На конференцията е приет уставът на „Каритас България”, а монс. Джундрин предлага за президент тогавашния председател на „Каритас Русе” – Надка Гиргинчева. Нейната кандидатура е подкрепена от всички делегати. За генерален секретар е номиниран Емануил Паташев от енория „Успение Богородично” към Екзархията. „И за неговата кандидатура – спомня си сестра Агнеса Славовска, – поискаха мнението на всички участници в учредителната конференция.”

„Каритас България” трябва да координира и контролира дейността на регионалните организации, да представлява „Каритас” пред българската държава и да поддържа връзките с партньорите от чужбина. В края на конференцията нунцият монс. Марио Рици произнася паметни слова: „Доволни сме, че предлагаме на българското общество този израз на християнско милосърдие, и то не формално, а на практика.” „Ние извършихме нещо историческо. Милосърдието идва от Христовото сърце и ако ние го приложим на практика, ще бъдем Христови последователи с всички добри последствия. Бог да ви благослови!”

Трудностите при регистрацията пред държавата и приемането в „Каритас Интернационалис”

Новоизбраните президент и секретар започват процедурата по регистрация на организацията. „Тук срещнахме много големи трудности от страна на държавата, – казва Надка Гиргинчева – две години отказваха да ни регистрират, защото държахме да се наричаме „Национална католическа федерация – „Каритас България”. Проблемът е в думата „католическа”. В онези години у нас религиозната култура е на много ниско ниво, към католиците се подхожда с недоверие. По същото време в България навлизат сектите, които също раздават хуманитарни помощи, и за неграмотните религиозно държавни служители е трудно да разберат, че Католическата църква не е опасна за обществото. „Представяхме купища документи – разказва Емануил Паташев – трябваше да доказваме в съда какво е Католическа църква, че не е секта, да обясняваме защо искаме да правим такава организация”.

Междувременно „Каритас България” подава документи за членство и в „Каритас Интернационалис”, като обяснява защо липсва документът за регистрация на организацията в България. Надка Гиргинчева и Александра Тодорова, член на УС на „Каритас България”, заминават за 15-та генерална асамблея на „Каритас Интернационалис” във Ватикана, без очаквания, че ще бъдат приети. „Започнаха да изброяват новите членове на световното семейство на „Каритас” – припомня си Надка Гиргинчева – и като чухме България, направо не можехме да повярваме, толкова бяхме щастливи.” Така на 8 май 1995 г. „Каритас България” е приета за пълноправен член на „Каритас Интернационалис”. Радостта става двойна, когато от монс. Рици, на когото съобщават добрата новина за приемането, Надка Гиргинчева и Александра Тодорова научават, че на следващия ден, 9 май, са били регистрирани и от Софийския градски съд. „Вече работехме две години и бяхме представили в съда и конкретните плодове на нашата работа” – обяснява Емануил Паташев.

На обучение

Почти всички хора, ангажирани с „Каритас” тогава, са доброволци. За да ги подкрепи в работата по изграждането и развитието на „Каритас” в отделните епархии и енории, „Каритас Австрия” организира семинар в гр. Хисар, на който се разглеждат теми от богословието, социалната доктрина на църквата и други аспекти от дейността на „Каритас”. В обучението участват повече от 30 представители на организациите на „Каритас” от страната, а сред официалните гости са монс. Георги Йовчев, монс. Христо Пройков, отец Купен Михайлов, отец Благовест Вангелов, дон Франческо Анджелучи, вече енорист в Миромир, и сестра Агнеса Славовска.

В края на годината 17 души от цялата страна са изпратени на още едно обучение, този път във Франция. По време на стажа в „Каритас Франция”, българите се запознават с разнообразните проекти на френската организация. По-късно това им дава възможност да заимстват идеи за бъдещата благотворителна дейност на „Каритас” в България.

В първите години „Каритас” се развива предимно в отделните енории, а не толкова на епархийно ниво. В началото на 1994 г. е създадено енорийско подразделение на „Каритас” в Белене. Тогавашният енорист, сега вече епископ на Никополската епархия и президент на „Каритас България” от 2002 г, монс. Петко Христов има голямо желание в Белене да създаде такава организация. „По онова време само в Русе имаше „Каритас” – спомня си монс. Петко. „Заедно с няколко по-млади хора от енорията направихме събрание в църквата и избрахме управителен съвет. Нещата вървяха, идваха помощи.” – добавя епископът. – „По-късно си дадохме сметка, че това беше най-примитивният начин за извършване на социална дейност.”

Една от ранните инициативи на „Каритас Русе”, продължила през годините, е създаването на почивна база за деца в село Царев брод, близо до Сестрите бенедектинки. През лятото на 1994 г. първата група деца почива далеч от замърсения въздух на Русе.

Първата социална кухня на „Каритас” в България е открита в Пловдив, на 12 май 1994 г., всеки ден тя осигурява безплатна храна за 50 души. „После и в Русе, и в София се създадоха социални кухни – разказва Емануил Паташев. – В този период трите „Каритас” организации в България се „копираха” едни други, в добрия смисъл на думата. Това доведе до добри резултати.”

Още от 1992 г. в Пловдив работи социална аптека, която предоставя безплатни лекарства. „Аптеката беше много полезна – спомня си отец Иван Топалски, – дарители от чужбина ни изпращаха медикаментите.” Не липсват и трудности, защото някои от пристигащите лекарства не са познати в България и получаването на разрешение за дистрибуция е сложно.

„Каритас София”

Постепенно Сестрите евхаристинки предават милосърдната дейност като „Каритас” на Екзархията. След официално съобщение, в енория „Успение Богородично” се събират двайсетина млади ентусиаста, които създават „Каритас София”. Те се помещават в Екзархията и са подпомагани от „Каритас Австрия” в лицето на Франц Прюрер. „Той направи много за създаването на „Каритас София” и на „Каритас България”. – признава Емануил Паташев – Поддържаше контакти и с монс. Георги.” Впоследствие Прюрер е заменен от Фелицитас Филип, австрийка от чешки произход, която познава добре българския манталитет. За да наблюдава работата на „Каритас София”, тя изминава стотици километри из цялата страна. „Голямото предизвикателството пред „Каритас София” – спомня си Паташев – беше да се създадат организации на „Каритас” в енориите на Екзархията, които обхващат цяла България.”

Фелицитас Филип насочва „Каритас София” към създаването на партньорства с представители от Западна Европа. Пример за това е проектът в село Баня, Нова Загора. Предимно турци и роми, повечето деца от селото не ходят на училище. Благодарение на осъщественото партньорство с „Каритас Грац”, общината в австрийския град, а по-късно и местното училище, малчуганите от село Баня получават безплатен обяд и започват да посещават учебните занятия.

Друга инициатива на „Каритас София” е свързването на хора в нужда от енорийската общност с професионалисти – доброволци, които биха могли да им съдействат. С учебни помагала са подпомагани изоставени деца и деца сираци. Сред нуждаещите се, особено внимание се обръща на хората с увреждания и най-вече на децата с увреждания.

Земеделската кооперация в Белене

Изграждането на земеделска кооперация в Белене е един уникален проект на „Каритас Русе”, реализиран благодарение на „Каритас Швейцария” и швейцарската държава. „С това начинание имахме хиляди перипетии, – обяснява Стефан Марков – не беше типичен проект на „Каритас”, защото нямаше директна социална насоченост, но показа, че „Каритас” може да участва и в такива инициативи”. Първоначалната идея е да се използват земите на църквата в Белене. От Швейцария се ангажират да осигурят машините и да подпомогнат финансово старта на кооперацията. „Оказа се обаче, – разказва монс. Петко Христов – че на църквата са върнали земята не в реални граници, а в една от най-неплодородните местности на Белене.” Така, първата година реколта почти няма. Тогава започват да се набират кандидати за членове на кооперацията измежду беленчани. Стефан Марков си спомня колко трудно е било да се спечели доверието на хората, които не могат да разберат защо от Швейцария искат да ги подпомагат, без да очакват нещо в замяна. Постепенно кандидатите за кооперацията се увеличават и землището достига 3000 дка земя. В инициативата е впрегнат целият ресурс на „Каритас Русе”. „Имахме проблеми и с агронома, и с намирането на управител” – разказва монс. Петко, който признава, че по едно време даже са мислели да се откажат. Все пак, благодарение и на подкрепата на швейцарците, проблемите са преодолени. Създадена по европейските стандарти, години преди влизането ни в ЕС, кооперацията работи и до днес, вече като самостоятелен стопански субект.

В първите години след падането на комунизма благотворителната организация „Каритас” се появява спонтанно, като естествена човешка реакция в помощ на страдащите в тези тежки времена за българския народ. Важно е да се отбележи, че освен материална помощ, „Каритас” предлага и духовна помощ на нуждаещите се – особено в лицето на монахините и свещениците, които помагат на организацията. Доброволците се опитват да вършат работата си, като показват състрадание към другите. С много ентусиазъм, епархийните организации правят своите първи стъпки и създават първите си проекти. Трудностите и предизвикателствата помагат на „Каритас” постепенно да се утвърди като благотворителната организация на Католическата църква в България.

През годините икономическата обстановка в България все повече се влошава. През зимата на 1996 г., инфлацията вече е 1000% , а средната заплата е по-малка от пет щатски долара.

Изминали са вече близо четири години откакто „Каритас” работи в България и с освен натрупания опит в подпомагането на нуждаещите се, организацията разполага и с изградена структура. Работещите в „Каритас” си дават сметка, че положението в страната се влошава и една година преди да се очертае тежката икономическа криза започват подготовка. „Вече имахме нужните контакти с чуждестранните организации и когато кризата, която граничеше с национално бедствие, се случи, имахме готов план за действие.” „Каритас България” координира първата голяма национална акция за подпомагане на населението под наименованието „Апел за помощ”. Солидарни с българския народ, дарители от целия свят откликват на молбата на организацията. Получена е хуманитарна помощ за милиони левове, която е разпределена в цялата страна. Пристигат и тонове хранителни продукти и дрехи. „Идваха много помощи, хората изпращаха каквото можеха и понякога беше трудно да ги разпределим.” – обяснява Стефан Марков. Такъв пример е пратката от Германия, която се състои в един кораб с 20 тона картофи. „Давахме на Червения кръст, на училищата, на различни сиропиталища” – спомня си Марков. Така в Русе се постига и много добър диалог с институциите. „Общината в Русе ни приемаше много добре” – разказва директорът на „Каритас” в града. „Всеки път обяснявахме, – допълва той – че „Каритас” е организация на Католическата църква, но не помага само на католици”. И през тежката зима на 1996-1997 г., „Каритас” не спира да подкрепя нуждаещите се. „Работата нарасна многократно – пише в доклада си за дейността на „Каритас” през 1997 година Емануил Паташев – всичките ни хора бяха ангажирани до краен предел.”

Хората разбират бързо, че „Каритас” предоставя помощи, но за съжаление възможностите на организацията не могат да достигнат до всички. Стига се дори до протести. Въпреки денонощната работа, доброволците на „Каритас” запазват самообладание. През зимата на 1996-1997 г. те са 750 души. Според Паташев, първият национален проект на „Каритас” е успешен, защото всички обединяват усилията си. Акцията „Апел за помощ” продължава и през следващата зима. Тогава, в доклад на Програмата за развитие на ООН – UNDP, „Каритас“ е посочена като втората по големина благотворителна организация в България.

В първите години след падането на комунизма благотворителната организация „Каритас“ се появява спонтанно, като естествена човешка реакция в помощ на страдащите в тези тежки времена за българския народ. Освен материална помощ, „Каритас“ предлага и духовна подкрепа на нуждаещите се – особено в лицето на монахините и свещениците, които помагат на организацията. Доброволците се опитват да вършат работата си, като показват състрадание към другите. С много ентусиазъм, епархийните организации правят своите първи стъпки и създават първите си проекти. Трудностите и предизвикателствата помагат на „Каритас“ постепенно да се утвърди като благотворителната организация на Католическата църква в България.

Вече набрала скорост и опит в подпомагането на нуждаещите се, след 1999 г., „Каритас“ претърпява цялостна трансформация на начина на работа и на визията си. „Обстановката в България все пак беше претърпяла промяна” – спомня си Стефан Марков, директор на „Каритас Русе“. – „Положението започна бавно да се подобрява и хуманитарните помощи не бяха вече основната дейност на „Каритас“ – допълва той. Оттук нататък „стана ясно, че трябва да се работи с проекти” – добавя монс. Петко Христов, президент на „Каритас България“. Те се финансират предимно от организациите на „Каритас“ от Западна Европа. Благотворителната дейност започва да се обособява, в зависимост от различните групи нуждаещи се.

Наркозависими

През 1999 година в София стартира първият в страната Мобилен кабинет за работа с наркозависими. Квалифицирани служители на „Каритас“, сред които: социални работници, психолози и медицински сестри, обикалят столицата и се срещат със зависимите. Те им предлагат първа медицинска помощ, изследвания и упътвания за по-нататъшно лечение.

Жени в неравностойно положение

От началото на 1999 година в София започва работа и Център за самотни майки   „Рождество Христово”. Проектът е разработен от Католическата Апостолическа Екзархия по инициатива на Папския съвет „Cor Unum” като част от социалната програма „100 проекта на Светия Отец”[1]. Центърът се разполага в помещенията на детска градина, предоставени от община „Триадица”. Целта на центъра е да се подпомогнат духовно и материално самотни майки и техните деца, като израз на позицията на Католическата църква в защита на майчинството и живота на детето, независимо от условията на неговото възникване. Центърът помага на жените и в осигуряването на допълнителни доходи и намиране на работа.

Деца с увреждания

През 1999 г. „Каритас“ започва да помага и на деца с увреждания. Постепенно и в трите епархии се изграждат дневни центрове и центрове за социална рехабилитация и интеграция, където децата получават специализирани грижи. Най-напред възниква център „Милосърдие” в Русе, като част от социалната програма „100 проекта на Светия Отец”. „Той беше един от първите в страната и в Русе”, споделя директорът на „Каритас“ в града, Стефан Марков. През 2000 г. в София се създава център „Благовещение”, който предлага и транспортно обслужване „от врата до врата”. В Пловдив подобен център е открит през 2003 г. Впоследствие, центрове на „Каритас“ в подкрепа на деца, младежи и възрастни хора с увреждания се откриват и в с. Веселиново („Св. Франциск“) и в гр. Белене („Св. Викентий“).

Деца

През 1999 година „Каритас“ разширява дейностите си в подкрепа на деца, с основаването на център „Св. Анна“ в село Малчика (област Плевен), помагащ на деца с извънкласни дейности. В годините 2010-2011 в Русе се създава център за деца в риск от отпадане от училище, с отклоняващо се поведение, живеещи в бедност „Том Сойер“, а впоследствие „Каритас“ създава подобни центрове, както и центрове за информиране, консултиране, обучение и подкрепа и в градовете Малко Търново („Цветница“), София („Готови за училище“), Куклен („Св. Св. Кирил и Методий”), и в село Ореш (област Велико Търново).

Бежанци и мигранти

През 1999 г. България е изправена пред предизвикателство, свързано с бежанците след войната в Косово. „Каритас“ реагира светкавично пред вероятността хиляди косовари да потърсят убежище в страната. За по-малко от едно денонощие, със съдействието на Католическата църква, са осигурени места за 700 души. По инициатива на „Каритас Св. Йосиф” е създаден фонд за подпомагането на бежанците от Косово. Това намира отражение в националните медии.

Ангажиментът на „Каритас“ към търсещите убежище у нас продължава и през следващите години. Организацията подпомага бежанците в уреждането на техния статут в България, с хуманитарни помощи, раздавани от „Каритас „Св. Йосиф”, и медицински услуги в центъра „Йоан Павел II” на сестрите Евхаристинки. На чужденците се предлагат курсове по компютърна грамотност и български език. „Каритас“ работи в активно сътрудничество с Държавната агенция за бежанци, Българския червен кръст, Българския хелзинкски комитет и Върховния комисариат за бежанците към ООН.

През 2002 г., на тържествена церемония в парламента, „Каритас“ е наградена официално от ВКБООН, като организация, допринесла за закрила и убежище на бежанците у нас. Това признание не остава незабелязано от медиите и държавните институции, имащи ангажимент и отношение към тази група от хора.

С това наградите не спират, „Каритас България“ получава от еврейската организация „Шалом“ годишната награда „Шофар“ за 2013 година в категорията „Етническа и верска толерантност“. Отличието е връчено на тържествена церемония на монс. Петко Христов, президент на „Каритас България“.

Тепърва предстои България да бъде покосена от истинска бежанска криза, това се случва през лятото на 2015 година. Броят на търсещите убежище в Европа се увеличава значително, а пътят на много от тях минава през нашата страна. Благодарение на натрупания опит, „Каритас“ успява да подпомогне и самите бежанци, и структурите на държавата. Създават се екипи, които работят и по границата, и в бежанските центрове. В този момент е обявен Апел за търсещите убежище в България, като с помощта на мрежата на „Каритас“ са финансирани редица инициативи.

Особено активна в тази насока е „Каритас София“, организацията надгражда капацитета си и съумява да предложи комплексни грижи за търсещите убежище – както първоначална подкрепа при адаптацията на едва пристигналите мигранти, така и помощ в интеграцията на тези, решили да останат в България. През 2017 година „Каритас София“ открива център за интеграция на бежанци и мигранти „Св. Анна“.

Голяма помощ в работата с бежанците оказват и доброволците на „Каритас“, които се включват активно като ментори, помагат на деца, младежи и възрастни да научат български език и да се адаптират по-лесно в българското общество. Дейността на „Каритас София“ „Проект Бежанци“, реализирана с участието на доброволци, няколко пъти получава приза за доброволческа инициатива, като първата наградата е връчена по време на официална церемония от президента Росен Плевнелиев.

Възрастни хора

Според изпълнителния директор на „Каритас Русе“, Стефан Марков, в някои области организацията е пионер, като например програма Домашни грижи на „Каритас“, стартирала в началото на 2001 г. в гр. Русе. Услугата е в подкрепа на възрастни хора, извършва се от мобилни екипи от медицински сестри и социални помощници, които посещават възрастния човек в дома му и му предоставят нужните грижи, според неговите здравословни и социални потребности. 

Въпреки трудностите в началото, се оказва, че е възможно в българските условия да се въведе съвсем нов модел в областта на медицинското и социално обслужване на нуждаещите се. Програмата „Домашни грижи” се превръща в един от приоритетите на „Каритас България“ и запълва една празнота в социалната и здравна система. Грижите се осъществяват от медицински сестри и домашни помощници. Участват и много доброволци. През годините „Каритас“ успява да създаде 9 центъра за „Домашни грижи“: в градовете Русе, София, Белене, Пловдив, Раковски, Малко Търново и селата Житница (област Пловдив), Бърдарски геран (област Враца) и Гостиля (област Плевен).

Грижата на „Каритас“ за възрастните хора се разширява и със създаването на дневния център „Св. Василий Велики“ в село Покрован (област Хасково), който предоставя дневни грижи и занимания за посещаващите го възрастни хора, съобразно техните индивидуални потребности и нужди от организиране на свободното време, взаимопомощ, закрила и социална интеграция.

Бездомни хора

Броят на бездомните в България постоянно нараства и „Каритас“ включва и тях в групите, за които се грижи. В началото дейностите са епизодични, малки хуманитарни акции в подкрепа през зимните месеци, но през 2011 г. организацията започва да планира дългосрочни грижи за тях. В началото на 2012 г. стартира мобилен център в Бургас, по-късно и в София започва да работи такъв център на „Каритас“. В края на годината в гр. Русе е открит първият за Северна България приют за бездомни хора „Добрият самарянин“. Впоследствие се създава и Център за социална рехабилитация и интеграция, отново в Русе. Междувременно, „Каритас“ надгражда подкрепата си за бездомни хора в Бургас, като към мобилния център, започва да работи и стационарен център, в който бездомните хора могат да се изкъпят, да оставят дрехите си за пране, да вземат чисти дрехи, да поговорят със специалист за проблемите си.

Помощ на хора, пострадали при природни бедствия

По време на огромните наводнения в България през 2005 г., „Каритас“ е една от малкото организации, които реагират навреме и реално успяват да подпомогнат пострадалите. Готовността за реакция при бедствия и кризи се превръща в един от приоритетите на организацията и става част от нейната визия. За целта е създаден „Екип за действие при бедствия”, подготвен е специален наръчник и насоки за реакция, организирани са и различни обучения.

Социално предприемачество

При работата с хора от уязвими групи, се оказва ключово те да получат възможност да се включат в реалния пазар на труда. Затова „Каритас“ развива различни инициативи на социално предприемачество: за жени в неравностойно положение, хора с увреждания и техните родители, дългосрочно безработни хора и други.

За разлика от пазарната икономика, социалната икономика поставя хората над печалбата и поставя акцент върху развитието на техните способности. „Каритас България“ участва в инициативата за развитие на социалната икономика на Балканите. В момента в мрежата на „Каритас“ работят 3 социални предприятия, като първото е открито още през 2005 година към център „Рождество Христово“ за подкрепа на жени в неравностойно положение в София. Там се изработват авторски сувенири от филц и текстил, много търсени както в България, така и в чужбина. През 2018 г. отваря врати социалното предприятие „CARITart“ към център „Благовещение“ в помощ на хората с увреждания, в което се изработват поздравителни картички с кауза. През ноември същата година стартира и социално предприятие „Работилница на „Каритас“ в Раковски, в което се изработват сапуни по метода „Разтопи и излей“ и ръчно изработени свещи, чрез разтапяне на восък и отливане в калъпи.

Ден на “Каритас”

Един от важните моменти за „Каритас“ в България е Денят на „Каритас“, определен с решение на Епископската конференция от 2000 година. До 2017 г., Денят на „Каритас“ се отбелязва в неделята преди, а от 2018 г. – в неделята след 13 ноември – деня на блажените мъченици Евгений, Камен, Павел и Йосафат. Тогава в енориите се организират благотворителни инициативи в подкрепа на хора в нужда, на които „Каритас“ помага. Християнските общности и всички хора с добра воля, без оглед на тяхната религия и националност, могат да изразят своята съпричастност към страдащите, както и да научат повече за разнообразните дейности на „Каритас“ в подкрепа на нуждаещите се.

Училище на “Каритас”

„Каритас“ акцентира върху своето организационно и духовно развитие, като подчертава принадлежността си към Католическата църква в България. В подкрепа на това, в началото на  2006 година се създава  Училище на „Каритас“ – учебен център, който се стреми да повиши професионалния капацитет и мотивацията на сътрудниците на организацията. Началото на новата дейност е положено с публична лекция в Богословския факултет на Софийския университет, изнесена от професор Клаус Бауман от университета във Фрайбург. В рамките на Училище на „Каритас“ се реализират както професионални обучения, така и семинари, форуми, летни лагери за доброволци, както и партньорски срещи за обмяна на опит с други организации.

В полза на обществото и институциите, заедно с международната мрежа на „Каритас“

„Каритас България“ участва активно в работни групи на мрежата на „Каритас“ в Европа за изготвяне на застъпнически позиции и кампании. Федерацията получава специално признание, когато Общото събрание на „Каритас Европа“ избира „Каритас България“ за член на Изпълнителния борд на „Каритас Европа“. Този ангажимент продължава два поредни мандата по четири години (2007-2016).

„Каритас България“ активно сътрудничи и с организациите от Балканите. С „Каритас“ от региона се осъществява ценна обмяна на опит при работата с уязвими групи, с инициативи за развитие на енорийската общност и други.

Част от международното сътрудничество са и съвместните инициативи с „Каритас Интернационалис“, конфедерацията, която обединява всички организации на „Каритас“ по света. С цел подобряване на развитието на католическите благотворителни организации и засилване на техния капацитет, се изработват единни стандарти за управление на „Каритас“. Като активен участник в този процес, „Каритас България“ прави самооценка на дейността си. Резултатите са представени на 34-та Национална конференция на федерацията, която се провежда на 19 май 2016 г. в град Плевен.

[1]„100 проекта на Светия Отец“ се реализира по инициатива на папа Йоан Павел ІІ по повод юбилейната 2000 г. Кандидатстването в програмата става на конкурсен принцип. От всички кандидатури са избрани и финансирани 100 проекта, два от които са на „Каритас“ в България: „Рождество Христово“, подкрепящ самотни майки и техните деца, и  „Милосърдие“, подпомагащ деца с увреждания.

Отговорът дава монс. Петко Христов, епископ на Никополската епархия. „Милосърдната дейност е част от същността на Църквата, която не може да се ограничи само до тайнствата. Тя делегира тази дейност на своята организация „Каритас”, затова ние като Църква трябва да съхраним „Каритас” и да й помагаме да се развива. Да, вярно е, че индивидуално всеки може да извършва социална дейност, но „Каритас” има вече изградени позиции като организация. Така, направеното се забелязва повече и се предлагат по-качествени услуги. Може да се избира дейността, която енорийската „Каритас” организация иска да развива, в зависимост от нуждите на енорията и разбиранията на енориста.” Владиката не пропуска да предупреди „Каритас” „винаги да работи заедно с Църквата и да не дава повод някой да казва, че организацията загърбва Църквата.”

Президенти:

Надка Гиргинчева (1993 – 1997)
Д-р Христо Каламов (1997 – 2002) 
Монс. Петко Христов (2002-2020)
Монс. Румен Станев (2020 – …

Членове на УС на „Каритас България” през годините:

Александра Тодорова, Емануил Паташев, Станчо Станчев, Мария Кандиларова, Ирина Чавдарова, отец Иван Топалски, Весела Садовска, Монс. Страхил Каваленов, о. Михал Шлахцяк