История

„Доколкото сте сторили това на едного от тия Мои най-малки братя, Мене сте го сторили.”

(Матей 25:40)

„Каритас” е благотворителната организация на Католическата църква, създадена да реализира нейния стремеж за един свят, в който да властват справедливостта, мирът, истината и солидарността, свят, в който човешкото достойнство е на първо място; бедността, насилието и дискриминацията са победени, а благата се разпределят между всички. Един свят, в който най-бедните и потиснатите могат да намерят надежда и подкрепа. Вдъхновена от тези принципи на социалната доктрина на Църквата и водена от милосърдната любов, чието име носи, „Каритас” помага всеки ден на милиони хора по целия свят. Вече повече от 20 години „Каритас” съществува и в България.

  • „Доколкото сте сторили това на едного от тия Мои най-малки братя, Мене сте го сторили.” (Матей 25:40)

    „Каритас” е благотворителната организация на Католическата църква, създадена да реализира нейния стремеж за един свят, в който да властват справедливостта, мирът, истината и солидарността, свят, в който човешкото достойнство е на първо място; бедността, насилието и дискриминацията са победени, а благата се разпределят между всички. Един свят, в който най-бедните и потиснатите могат да намерят надежда и подкрепа. Вдъхновена от тези принципи на социалната доктрина на Църквата и водена от милосърдната любов, чието име носи, „Каритас” помага всеки ден на милиони хора по целия свят. Вече повече от 20 години „Каритас” съществува и в България.

    Сестрите Евхаристинки

    Това са първите години след падането на комунизма. След 45 години преследвания и сътресения, Католическата църква постепенно възстановява своята религиозна дейност. В живота на българите настъпват огромни политически, икономически и социални промени. „Бяха много бедни години, на истинска мизерия” – спомня си сестра Агнеса Славовска, тогава генерална настоятелка на Сестрите Евхаристинки. – Търговците задържаха стоките по складовете и в магазините нямаше нищо.В един момент се стига до парадокса, в който хората имат пари, но няма какво да купят.”

    „Всичко се роди спонтанно и доброволно” – обяснява сестра Агнеса. Водени от нуждата на хората, сестрите търсят помощ чрез свои контакти в Германия и Холандия. Оттам откликват на призива и помощите започват да пристигат – хранителни продукти от първа необходимост. За периода 1990 – 1994 г. над 20 камиона храна са разпределени и раздадени на нуждаещи се. „Имахме един гараж на ул. „Ронкали”, където тогава беше манастирът – казва сестра Агнеса. – Там от четири часа сутринта хората се редяха на опашки. Помагаха ни и много доброволци – студенти и роднини на сестрите.” Така организираната дейност постепенно започва да се нарича „Каритас” – Сестри Евхаристинки. Монс. Методи Стратиев, тогава начело на Екзархията, подкрепя и насърчава техните усилия. Постепенно Сестрите Евхаристинки предават щафетата за дейността на „Каритас” на група верни от енория „Успение Богородично”, които основават „Каритас София”.

    Пловдив

    Първата епархийна организация на „Каритас” в България е създадена в Пловдив през декември 1991 г. по инициатива на монс. Георги Йовчев, епископ на Софийско-Пловдивската епархия. Още от самото начало стремежът е да се работи за разширяване на социалната дейност на Католическата църква, като се формира собствен бюджет и фонд за подпомагане на хора с нисък социален статут. Със съгласието на владиката е сключен договор с фирма „Хебър” за раздаване на хляб на социално слаби хора. Подпомогнати са и различни болници, например ІІ и ІІІ-та Общинска болница, на които „Каритас” предоставя хуманитарни помощи, дошли чрез френско-българското дружество „Тулон – Пловдив”. „Каритас Пловдив” подава ръка на старчески домове, домове за деца и възрастни с увреждания, многодетни семейства, безработни и др.

    Организацията получава голяма подкрепа: и финансова, и логистична, и морална, в лицето на епископа –  монс. Георги.  „Мисля, че идеята на владиката за социалната дейност в епархията – заявява отец Иван Топалски, в момента член на УС на „Каритас България”, – винаги е била чрез грижите към нуждаещите се да се достигне до душите на хората, което е най-важното”.

    В Софийско-Пловдивската епархия е концентрирана по-голямата част от католиците в страната. В онези трудни години „Каритас Пловдив” се опитва по всякакъв начин да подпомогне хората, изпаднали в затруднение. И тук се получават камиони с хуманитарни помощи: дрехи, храни и лекарства, които се разпределят. Настоящият директор на „Каритас Русе”, Стефан Марков, си спомня, че в Пловдив е била изградена много добра организация при складирането, сортирането и разнасянето на получените стоки. „Много сме се учили от тях” – добавя той. Тук се изгражда и най – голямата доброволческа мрежа на „Каритас” в България.

    Русе

    Идеята за създаването на „Каритас” в Русе идва от тогавашния епископ на Никополската епархия, монс. Самуил Джундрин. Чувствителен към нуждите на бедните и виждайки мизерията, която цари в България, той е убеден, че в неговата епархия има нужда от благотворителна организация като „Каритас”. Тъй като владиката е учил във Франция и има контакти там, той търси хора от епархията с френски език, с които да създаде „Каритас”. Една от тях е Надка Гиргинчева, впоследствие избрана за първия президент на „Каритас България”. „В началото беше много трудно – припомня си тя. – Нямахме представа нито какво е „Каритас”, нито какво ще правим.” Организацията започва работа през юни 1992 г. Надка Гиргинчева разказва, че първоначално са нямали помещение и са работели в жилището на монс. Джундрин. Няколко души от Русе са изпратени на обучение в „Каритас Франция”, за да се запознаят с организацията и да видят на практика как се осъществява милосърдната дейност на църквата.

    Впоследствие в пътя по разбирането на дейността на „Каритас” ценни учители за първите активисти на организацията в Русе са Отците пасионисти, дошли от Италия. Благодарение на тях са получени 20 тона дрехи и лекарства в различни градове на епархията. С медикаменти са подпомогнати Бърза помощ в града и Транспортната болница, както и дом „Майка и дете”, на които са предоставени сухо мляко и дрехи. „Каритас Русе” се грижи и за бедни деца, като поема разходите за храната в училищния стол. И в Никополската епархия, както и в другите два диоцеза на страната пристигат и се разпределят хуманитарни помощи. „Помощите бяха за всички – разказва Надка Гиргинчева, – не само за членовете на „Каритас” и на църквата.” „Даже хората от църквата – добавя тя – с готовност даваха предимство на по-бедните”.

    Връзката със Западна Европа

    В началото на 90-те години, в „Каритас Европа” е сформирана работна група за страните от бившия социалистически блок. Впоследствие представители на „Каритас Франция”, „Каритас Швейцария” и „Каритас Интернационалис” провеждат среща в София в нунциатурата с представители на църквата, за да обсъдят бъдещето на „Каритас” в България. Решено е работата да се разпредели: за Никополската епархия да отговаря „Каритас Швейцария”, „Каритас Франция” да поеме Софийско-Пловдивската епархия, а „Каритас Австрия” да работи заедно с Екзархията. ”Неизменно, помощта на чуждестранните организации на „Каритас” се отрази върху начина на работа на отделните организации, защото всяка от западноевропейските „Каритас” организации имаше свое виждане за развитието на нещата.” – твърди директорът на „Каритас Русе”, Стефан Марков. Той подчертава приноса на Валтер Леч от „Каритас Швейцария”, който работи с крайдунавския град от 1992 г. до пенсионирането си през 2007 г. Валтер Леч е и първият секретар на „Каритас Европа”. Той идва в България няколко пъти в годината за около седмица, за разлика от други държави, където представители на „Каритас” от Западна Европа остават две-три години на място. „Нас ни пуснаха във водата и трябваше да плуваме” – алегорично се изразява Надка Гиргинчева. И Стефан Марков си спомня: „Очаквахме Западът да каже дневния ред и ние да изпълняваме, а Валтер Леч искаше ние да правим предложения и да сме инициативни, като после заедно обсъждахме какво да се направи.”

    След близо петдесет години комунистическо управление частната инициатива в голяма степен е разрушена и българите се страхуват да вземат собствени решения. „Никога няма да забравя въпросът, който ми зададоха, когато пристигнах в Русе за първи път – припомня си Валтер Леч. – Възрастен мъж ме попита „Ще ни направите ли болница”. „Беше очевидно, – разказва той – че след като са си възвърнали свободата, хората очакваха „Каритас” просто да подреди всичко, което е било пренебрегнато от предишния режим.” „Ние обаче – обяснява експертът от „Каритас Швейцария” – не разбирахме социалната ангажираност по този начин.”

  • Година след като „Каритас Пловдив”, „Каритас Русе” и „Каритас София” съществуват фактически и юридически, се появява нуждата от създаване на национална организация на „Каритас”. „Имаше нужда от федерация, – обяснява Надка Гиргинчева – защото организациите бяха станали три.” „Само национална организация, призната от Епископската конференция, би могла да членува в световното семейство на „Каритас” – „Каритас Интернационалис” – допълва генералният секретар на „Каритас България”, Емануил Паташев.

    На 1 юли, по време на заседанието на Епископската конференция, владиците решават да се учреди благотворителна католическа организация „Каритас България”, която да извършва социалната дейност на Католическата църква в страната като самостоятелен субект. В изпълнение на това решение на българските епископи, на 8 юли 1993 г. в София се провежда Учредителната конференция за създаването на Националната католическа федерация. В нея участват шестнадесет представители на епархийните организации, присъства и първият нунций в България след 1989 г., монс. Марио Рици. На конференцията е приет уставът на „Каритас България”, а монс. Джундрин предлага за президент тогавашния председател на „Каритас Русе” – Надка Гиргинчева. Нейната кандидатура е подкрепена от всички делегати. За генерален секретар е номиниран Емануил Паташев от енория „Успение Богородично” към Екзархията. „И за неговата кандидатура – спомня си сестра Агнеса Славовска, – поискаха мнението на всички участници в учредителната конференция.”

    „Каритас България” трябва да координира и контролира дейността на регионалните организации, да представлява „Каритас” пред българската държава и да поддържа връзките с партньорите от чужбина. В края на конференцията нунцият монс. Марио Рици произнася паметни слова: „Доволни сме, че предлагаме на българското общество този израз на християнско милосърдие, и то не формално, а на практика.” „Ние извършихме нещо историческо. Милосърдието идва от Христовото сърце и ако ние го приложим на практика, ще бъдем Христови последователи с всички добри последствия. Бог да ви благослови!”

    Трудностите при регистрацията пред държавата и приемането в „Каритас Интернационалис”

    Новоизбраните президент и секретар започват процедурата по регистрация на организацията. „Тук срещнахме много големи трудности от страна на държавата, – казва Надка Гиргинчева – две години отказваха да ни регистрират, защото държахме да се наричаме „Национална католическа федерация – „Каритас България”. Проблемът е в думата „католическа”. В онези години у нас религиозната култура е на много ниско ниво, към католиците се подхожда с недоверие. По същото време в България навлизат сектите, които също раздават хуманитарни помощи, и за неграмотните религиозно държавни служители е трудно да разберат, че Католическата църква не е опасна за обществото. „Представяхме купища документи – разказва Емануил Паташев – трябваше да доказваме в съда какво е Католическа църква, че не е секта, да обясняваме защо искаме да правим такава организация”.

    Междувременно „Каритас България” подава документи за членство и в „Каритас Интернационалис”, като обяснява защо липсва документът за регистрация на организацията в България. Надка Гиргинчева и Александра Тодорова, член на УС на „Каритас България”, заминават за 15-та генерална асамблея на „Каритас Интернационалис” във Ватикана, без очаквания, че ще бъдат приети. „Започнаха да изброяват новите членове на световното семейство на „Каритас” – припомня си Надка Гиргинчева – и като чухме България, направо не можехме да повярваме, толкова бяхме щастливи.” Така на 8 май 1995 г. „Каритас България” е приета за пълноправен член на „Каритас Интернационалис”. Радостта става двойна, когато от монс. Рици, на когото съобщават добрата новина за приемането, Надка Гиргинчева и Александра Тодорова научават, че на следващия ден, 9 май, са били регистрирани и от Софийския градски съд. „Вече работехме две години и бяхме представили в съда и конкретните плодове на нашата работа” – обяснява Емануил Паташев.

    На обучение

    Почти всички хора, ангажирани с „Каритас” тогава, са доброволци. За да ги подкрепи в работата по изграждането и развитието на „Каритас” в отделните епархии и енории, „Каритас Австрия” организира семинар в гр. Хисар, на който се разглеждат теми от богословието, социалната доктрина на църквата и други аспекти от дейността на „Каритас”. В обучението участват повече от 30 представители на организациите на „Каритас” от страната, а сред официалните гости са монс. Георги Йовчев, монс. Христо Пройков, отец Купен Михайлов, отец Благовест Вангелов, дон Франческо Анджелучи, вече енорист в Миромир, и сестра Агнеса Славовска.

    В края на годината 17 души от цялата страна са изпратени на още едно обучение, този път във Франция. По време на стажа в „Каритас Франция”, българите се запознават с разнообразните проекти на френската организация. По-късно това им дава възможност да заимстват идеи за бъдещата благотворителна дейност на „Каритас” в България.

  • В първите години „Каритас” се развива предимно в отделните енории, а не толкова на епархийно ниво. В началото на 1994 г. е създадено енорийско подразделение на „Каритас” в Белене. Тогавашният енорист, сега вече епископ на Никополската епархия и президент на „Каритас България” от 2002 г, монс. Петко Христов има голямо желание в Белене да създаде такава организация. „По онова време само в Русе имаше „Каритас” – спомня си монс. Петко. „Заедно с няколко по-млади хора от енорията направихме събрание в църквата и избрахме управителен съвет. Нещата вървяха, идваха помощи.” – добавя епископът. – „По-късно си дадохме сметка, че това беше най-примитивният начин за извършване на социална дейност.”

    Една от ранните инициативи на „Каритас Русе”, продължила през годините, е създаването на почивна база за деца в село Царев брод, близо до Сестрите бенедектинки. През лятото на 1994 г. първата група деца почива далеч от замърсения въздух на Русе.

    Първата социална кухня на „Каритас” в България е открита в Пловдив, на 12 май 1994 г., всеки ден тя осигурява безплатна храна за 50 души. „После и в Русе, и в София се създадоха социални кухни – разказва Емануил Паташев. – В този период трите „Каритас” организации в България се „копираха” едни други, в добрия смисъл на думата. Това доведе до добри резултати.”

    Още от 1992 г. в Пловдив работи социална аптека, която предоставя безплатни лекарства. „Аптеката беше много полезна – спомня си отец Иван Топалски, – дарители от чужбина ни изпращаха медикаментите.” Не липсват и трудности, защото някои от пристигащите лекарства не са познати в България и получаването на разрешение за дистрибуция е сложно.

    „Каритас София”

    Постепенно Сестрите евхаристинки предават милосърдната дейност като „Каритас” на Екзархията. След официално съобщение, в енория „Успение Богородично” се събират двайсетина млади ентусиаста, които създават „Каритас София”. Те се помещават в Екзархията и са подпомагани от „Каритас Австрия” в лицето на Франц Прюрер. „Той направи много за създаването на „Каритас София” и на „Каритас България”. – признава Емануил Паташев – Поддържаше контакти и с монс. Георги.” Впоследствие Прюрер е заменен от Фелицитас Филип, австрийка от чешки произход, която познава добре българския манталитет. За да наблюдава работата на „Каритас София”, тя изминава стотици километри из цялата страна. „Голямото предизвикателството пред „Каритас София” – спомня си Паташев – беше да се създадат организации на „Каритас” в енориите на Екзархията, които обхващат цяла България.”

    Фелицитас Филип насочва „Каритас София” към създаването на партньорства с представители от Западна Европа. Пример за това е проектът в село Баня, Нова Загора. Предимно турци и роми, повечето деца от селото не ходят на училище. Благодарение на осъщественото партньорство с „Каритас Грац”, общината в австрийския град, а по-късно и местното училище, малчуганите от село Баня получават безплатен обяд и започват да посещават учебните занятия.

    Друга инициатива на „Каритас София” е свързването на хора в нужда от енорийската общност с професионалисти – доброволци, които биха могли да им съдействат. С учебни помагала са подпомагани изоставени деца и деца сираци. Сред нуждаещите се, особено внимание се обръща на хората с увреждания и най-вече на децата с увреждания.

    Земеделската кооперация в Белене

    Изграждането на земеделска кооперация в Белене е един уникален проект на „Каритас Русе”, реализиран благодарение на „Каритас Швейцария” и швейцарската държава. „С това начинание имахме хиляди перипетии, – обяснява Стефан Марков – не беше типичен проект на „Каритас”, защото нямаше директна социална насоченост, но показа, че „Каритас” може да участва и в такива инициативи”. Първоначалната идея е да се използват земите на църквата в Белене. От Швейцария се ангажират да осигурят машините и да подпомогнат финансово старта на кооперацията. „Оказа се обаче, – разказва монс. Петко Христов – че на църквата са върнали земята не в реални граници, а в една от най-неплодородните местности на Белене.” Така, първата година реколта почти няма. Тогава започват да се набират кандидати за членове на кооперацията измежду беленчани. Стефан Марков си спомня колко трудно е било да се спечели доверието на хората, които не могат да разберат защо от Швейцария искат да ги подпомагат, без да очакват нещо в замяна. Постепенно кандидатите за кооперацията се увеличават и землището достига 3000 дка земя. В инициативата е впрегнат целият ресурс на „Каритас Русе”. „Имахме проблеми и с агронома, и с намирането на управител” – разказва монс. Петко, който признава, че по едно време даже са мислели да се откажат. Все пак, благодарение и на подкрепата на швейцарците, проблемите са преодолени. Създадена по европейските стандарти, години преди влизането ни в ЕС, кооперацията работи и до днес, вече като самостоятелен стопански субект.

    В първите години след падането на комунизма благотворителната организация „Каритас” се появява спонтанно, като естествена човешка реакция в помощ на страдащите в тези тежки времена за българския народ. Важно е да се отбележи, че освен материална помощ, „Каритас” предлага и духовна помощ на нуждаещите се – особено в лицето на монахините и свещениците, които помагат на организацията. Доброволците се опитват да вършат работата си, като показват състрадание към другите. С много ентусиазъм, епархийните организации правят своите първи стъпки и създават първите си проекти. Трудностите и предизвикателствата помагат на „Каритас” постепенно да се утвърди като благотворителната организация на Католическата църква в България.

  • През годините икономическата обстановка в България все повече се влошава. През зимата на 1996 г., инфлацията вече е 1000% , а средната заплата е по-малка от пет щатски долара.

    Изминали са вече близо четири години откакто „Каритас” работи в България и с освен натрупания опит в подпомагането на нуждаещите се, организацията разполага и с изградена структура. Работещите в „Каритас” си дават сметка, че положението в страната се влошава и една година преди да се очертае тежката икономическа криза започват подготовка. „Вече имахме нужните контакти с чуждестранните организации и когато кризата, която граничеше с национално бедствие, се случи, имахме готов план за действие.” „Каритас България” координира първата голяма национална акция за подпомагане на населението под наименованието „Апел за помощ”. Солидарни с българския народ, дарители от целия свят откликват на молбата на организацията. Получена е хуманитарна помощ за милиони левове, която е разпределена в цялата страна. Пристигат и тонове хранителни продукти и дрехи. „Идваха много помощи, хората изпращаха каквото можеха и понякога беше трудно да ги разпределим.” – обяснява Стефан Марков. Такъв пример е пратката от Германия, която се състои в един кораб с 20 тона картофи. „Давахме на Червения кръст, на училищата, на различни сиропиталища” – спомня си Марков. Така в Русе се постига и много добър диалог с институциите. „Общината в Русе ни приемаше много добре” – разказва директорът на „Каритас” в града. „Всеки път обяснявахме, – допълва той – че „Каритас” е организация на Католическата църква, но не помага само на католици”. И през тежката зима на 1996-1997 г., „Каритас” не спира да подкрепя нуждаещите се. „Работата нарасна многократно – пише в доклада си за дейността на „Каритас” през 1997 година Емануил Паташев – всичките ни хора бяха ангажирани до краен предел.”

    Хората разбират бързо, че „Каритас” предоставя помощи, но за съжаление възможностите на организацията не могат да достигнат до всички. Стига се дори до протести. Въпреки денонощната работа, доброволците на „Каритас” запазват самообладание. През зимата на 1996-1997 г. те са 750 души. Според Паташев, първият национален проект на „Каритас” е успешен, защото всички обединяват усилията си. Акцията „Апел за помощ” продължава и през следващата зима.

  • Вече набрала скорост и опит в подпомагането на нуждаещите се, в годините от 1999 до 2013 г. „Каритас” претърпява цялостна трансформация на начина на работа и на визията си. „Обстановката в България все пак беше претърпяла промяна” – спомня си Стефан Марков, директор на „Каритас Русе” – „Положението започна бавно да се подобрява и хуманитарните помощи не бяха вече основната дейност на „Каритас” – допълва той. Оттук нататък „стана ясно, че трябва да се работи с проекти” – добавя монс. Петко Христов, президент на „Каритас България”. Те се финансират предимно от организациите на „Каритас” от Западна Европа. Благотворителната дейност започва да се обособява и спрямо различните групи нуждаещи се.

    Бежанците. През 1999 г. България е изправена пред предизвикателство, свързано с бежанците след войната в Косово. „Каритас” реагира светкавично пред вероятността хиляди косовари да потърсят убежище в страната. За по-малко от едно денонощие, със съдействието на Католическата църква, са осигурени места за 700 души. По инициатива на Каритас „Св.Йосиф” е създаден фонд за подпомагането на бежанците от Косово. Това намира отражение в националните медии. Ангажиментът на „Каритас” към търсещите убежище у нас продължава и през следващите години. Организацията подпомага бежанците в уреждането на техния статут в България, с хуманитарни помощи, раздавани от Каритас „Св.Йосиф” и медицински услуги в центъра “Йоан Павел II” на Сестрите евхаристинки. На чужденците се предлагат курсове по компютърна грамотност и български език. „Каритас” работи в активно сътрудничество с Държавната агенция за бежанци, Българския Червен кръст, Българския Хелзинкски комитет и Върховния комисариат за бежанците към ООН. През 2002 г. на тържествена церемония в парламента, „Каритас” е наградена официално от ВКБООН, като организация, допринесла за закрила и убежище на бежанците у нас. Това признание не остава незабелязано от медиите и държавните институции, имащи ангажимент и отношение към тази група от хора

    Подвижен лекарски кабинет за работа с наркозависими хора

    Още през 1999 г. в София стартира първият в страната Подвижен лекарски кабинет за работа с наркозависими хора. Квалифицирани социални работници, психолози и медицински лица обикалят столицата и се срещат със зависимите. Те им предлагат първа медицинска помощ, изследвания и упътвания за по-нататъшно лечение. „Програмата е единствена по рода си в страната” – твърди Цветомир Думанов, настоящ директор на „Каритас София”. – „Тя е високо оценена и от Националния център по наркомании.”

    От началото на 1999 година в София започва работа Център за самотни майки „Рождество Христово”. Проектът е разработен от Католическата Апостолическа Екзархия по инициатива на Папския съвет “Cor Unum” като част от социалната програма “100 Проекта на Светия Отец”. Центърът се разполага в помещенията на детска градина, предоставени от община „Триадица”. Целта на проекта е да се подпомогнат духовно и материално самотни майки и техните деца, като израз на позицията на Католическата църква в защита на майчинството и живота на детето. Центърът помага на жените и в осигуряването на допълнителни доходи и намиране на работа.

    Една от най-важните социално-значими дейности, които „Каритас” започва от 1999 г. е работата с деца с увреждания. Постепенно и в трите епархии се изграждат дневни центрове, където малчуганите получават грижи, рехабилитация, арт и кинезитерапия. Първо възниква център „Милосърдие” в Русе. „Той беше един от първите в страната и в Русе”, споделя директорът на „Каритас Русе” Стефан Марков.

    През 2000 г. в София се създава центърът за деца с увреждания „Благовещение”. Там се предлага и транспортно обслужване „от врата до врата”. В Пловдив подобен център е открит през 2003 г., нарича се „Звънче”. Във връзка със 150-годишнината от явяването на Дева Мария в Лурд, центърът „Звънче” се преименува на „Дева Мария Лурдска”.

    „Каритас” започва да се ориентира и в предлагането на социални услуги за определени групи хора в нужда. Според Стефан Марков, в някои области организацията е пионер, като например услугата „Домашни грижи”, стартирала в началото на 2002 г. С посещения по домовете се подпомагат възрастни самотни хора в техните здравословни нужди и ежедневните им грижи за бита. Въпреки трудностите в началото, се оказва, че е възможно в българските условия да се въведе съвсем нов модел в областта на медицинското и социално обслужване на нуждаещите се. Услугата „Домашни грижи на Каритас” се превръща в един от приоритетите на „Каритас България” и запълва една празнота в социалната и здравна система в страната ни. Грижите се осъществяват от медицински сестри и домашни помощници. Участват и много доброволци.

    При бедствия. По време на огромните наводнения в България през 2005 г. „Каритас” е една от трите организации, които реагират навреме и реално успяват да подпомогнат пострадалите. Готовността за реакция при бедствия и кризи се превръща в основен приоритет на организацията и става част от нейната визия. За целта е създаден „Екип за действие при бедствия”, подготвен е специален наръчник и насоки за процедиране, организирани са различни обучения.

    Междувременно „Каритас” акцентира върху своето организационно и духовно развитие, като подчертава принадлежността си към Католическата църква в България. Ежегодно са организирани духовни упражнения за служители и доброволци. Регулярни са и контактите с Епископската конференция у нас.

  • Отговорът дава монс. Петко Христов, епископ на Никополската епархия. „Милосърдната дейност е част от същността на Църквата, която не може да се ограничи само до тайнствата. Тя делегира тази дейност на своята организация „Каритас”, затова ние като Църква трябва да съхраним „Каритас” и да й помагаме да се развива. Да, вярно е, че индивидуално всеки може да извършва социална дейност, но „Каритас” има вече изградени позиции като организация. Така, направеното се забелязва повече и се предлагат по-качествени услуги. Може да се избира дейността, която енорийската „Каритас” организация иска да развива, в зависимост от нуждите на енорията и разбиранията на енориста.” Владиката не пропуска да предупреди „Каритас” „винаги да работи заедно с Църквата и да не дава повод някой да казва, че организацията загърбва Църквата.”

    Промяна в курса. Постепенно с наближаването на датата на приемане на България в Европейския съюз, чуждестранните организации на „Каритас”, които са едни от основните източници на финансиране на организацията, започват да се оттеглят. ”През 2006 г. „Каритас Швейцария” прие стратегия, според която се изтегля от Европа, включително и от Русе – споделя Стефан Марков, като добавя: „Това беше голям шок за нас.” И според Цветомир Думанов най-голямото предизвикателство пред „Каритас София” е било оттеглянето на западните организации. Първите години след това са доста трудни във финансово отношение. Епархийните „Каритас” организации започват да търсят различни начини на финансиране от разнообразни източници за създаденото до момента и за това, което искат да правят в бъдеще. „Затова беше нужен добър диалог с държавата и с общината.” – допълва Марков. Пример за успешна делегирана дейност е дневният център за деца с увреждания „Милосърдие” в Русе. Този преломен момент за организацията й дава възможност да се разгърне извън рамките на католическата общност в страната. Духът на милосърдие и принципите на вярата, които са в основата на социалната доктрина на Католическата църква обаче, остават неизменни. Появяват се и първите доброволци, които не са католици. Така „Каритас” не престава да предоставя социални и здравни услуги на уязвими групи от хора и да се застъпва пред властите за постигането на ефективни социални политики в помощ на нуждаещите се. Днес организацията е търсен партньор и съветник на изпълнителната власт относно социалните проблеми в България.

    Невинаги обаче общините имат възможност или желание да финансират дейностите на „Каритас”. „В България местната власт е силно зависима от изпълнителната, от конкретната партия, която управлява в момента – обяснява Цветомир Думанов – и това прави работата с общините сложна и често непредсказуема.”

    Въпреки трудностите, „Каритас” продължава вече повече от 20 години да носи надежда, подкрепа и утеха на нуждаещите се. Това, което я отличава от другите благотворителни организации, са милосърдието и съпричастността към страдащите, вдъхновени от принципите на Католическата църква. Деца с увреждания, бездомни хора, самотни майки, наркозависими, възрастни хора, бежанци – всички те са част от семейството на „Каритас”.

  • Президенти:

    Надка Гиргинчева (1993 – 1997)
    Д-р Христо Каламов (1997 – 2002) 
    Монс. Петко Христов (2002-….

    Членове на УС на „Каритас България” през годините:

    Емануил Паташев, Александра Тодорова, Станчо Станчев, Мария Кандиларова, Ирина Чавдарова, отец Иван Топалски, Весела Садовска.