Икономика на солидарността

„В социално-икономическия живот трябва да се уважава и насърчава достойнството на човека, неговото призвание и да се мисли за доброто на цялото общество. Защото човекът е авторът, центърът и краят на целия социално-икономически живот“.

 (Gaudium et Spes, 63)

Католическата църква смята, че икономиката трябва и може да бъде отговор на вика на угнетените, на бедните, инструмент те да могат да бъдат напълно интегрирани в обществото. А това означава да чуваме този вик и да даваме адекватен отговор.

Моралното измерение на икономиката изисква тя да се управлява ефективно, така че икономическият растеж, получен чрез дейността на производството на стоки и услуги, да допринася за благосъстоянието и за общото благо на отделните хора, социални групи и народи и същевременно да не допуска тяхното увреждане, изоставане, деградация и изключване.

Икономиката на солидарността е алтернативен отговор, елемент на социална трансформация, на нови икономически отношения, които поставят човека преди печалбата и облагодетелстват всички.

Дейностите в икономиката на солидарността са ценност сами по себе си, тъй като насърчават развитието на този, който получава шанс да се развива, като едновременно с това – той допринася за развитието на обществото, за по-благоприятна социална, икономическа, културна, политическа и околна среда.