Жилищно настаняване

І. Вписване в регистъра на населението

Регистъра на населението е базата данни, чрез която общинската администрация издава удостоверения, при необходимост. В регистъра задължително се вписват: всички български граждани; получилите разрешение за дългосрочно или постоянно пребиваване, както и получилите международна закрила. Регистърът се поддържа в електронен вид и съдържа: име; дата и място на раждане; пол; гражданство; и единен граждански номер (ЕГН).

Сред изисквания към регистъра има и такива за имената, които важат и за хората, получили международна закрила. Името на дете, което не е български гражданин, но е родено в България, се вписва както е заявено от родителите му. Името на човек, който не е български гражданин и е роден извън България, се вписва както е изписано в националния му документ за самоличност или в документа за предоставен статут на пребиваване в България.

Всеки човек, който трябва да бъде вписан в регистъра на населението, трябва да заяви писмено своя постоянен и настоящ адрес. Отразяването на постоянния и настоящия адрес в регистъра на населението се нарича адресна регистрация.

ІІ. Адресна регистрация

Адресната регистрация се извършва от кмета на общината, на района или от определени от него длъжностни лица. Това става след заявка от желаещия да бъде регистриран и при предоставяне на един от следните документи:

• документ за собственост;
• документи за ползване на имота за жилищни нужди (включително договор за предоставяне на социална услуга от резидентен тип и договор за настаняване в специализирани институции);
• други документи, доказващи собствеността или ползването на имота.

Ако желаещият да бъде регистриран не е собственик на имота, той или тя трябва да предостави и писмено съгласие на собственика. Това става или чрез декларация по образец, подадена лично от собственика на място или с нотариална заверка на подписа от нотариус. Такъв документ не се предоставя, ако желаещият да бъде регистриран (или неговият съпруг/съпруга) е роднина по права линия със собственика или ползвателя на имота. Родствената връзка се удостоверява чрез служебна проверка в регистъра на населението.

За извършване на адресна регистрация на хора, настанени в държавни или общински жилища, се изисква или настанителна заповед, или договор за наем.

Отказ за извършване на адресна регистрация или промяна на адрес, може да се обжалва по реда на Административнопроцесуалния кодекс, а оспорване на заличена адресна регистрация се прави към съответния административен съд, като обжалването не спира изпълнението.

ІІІ. Постоянен адрес

Това е адресът в населеното място, което човек избира да бъде вписано в регистъра на населението. Този адрес трябва да бъде винаги в България и трябва да бъде само един.

Постоянният адрес на гражданите е адрес за кореспонденция с органите на държавната власт и органите на местното самоуправление, като служи и за упражняване или ползване на законови права или услуги.

Постоянният адрес се заявява чрез подаване на заявление по образец до кмета или общината. Прави се лично или, по изключение, от упълномощен човек, след нотариално заверено изрично пълномощно. За малолетни и непълнолетни хора подаването на заявление се прави от законните представители.

Заявлението за промяна на постоянен адрес се подава в общината, района, кметството или населеното място, в което човек избира да бъде вписан в регистъра на населението. Постоянният адрес може да съвпада с настоящия адрес.

ІV. Настоящ адрес

Това е адресът, на който човек живее. Може да бъде регистриран само един такъв адрес. Всеки човек е длъжен в срок от 30 дни да заяви промяната на настоящия си адрес. Не се допуска регистриране на настоящ или постоянен адрес за повече от 4 месеца в хотел, мотел, почивен дом или друго място за подслон.

При първоначална адресна регистрация по постоянен или настоящ адрес, или при промяна на такава регистрация, има ограничения за броя на регистрираните хора в едно жилище. Този брой не може да надвишава двукратния брой на хората, които обичайно могат да обитават съответното жилище. При определяне на общия брой на хората се вземат предвид и регистрираните на адреса собственици, ползватели, наематели или други обитатели.

Ако в жилището живеят само много близки роднини (например по права линия), се допуска трикратно надвишаване на броя на хората, които могат да живеят там. При надвишаване на този брой хора, по закона за гражданската регистрация, може да бъде наложена глоба за всеки отделен случай.

V. Общински жилища

При настаняване в общинско жилище, всяка община определя реда и условията за управление и разпореждане с жилището. Макар и всяка община да има своя наредба, едно от основните условия, което трябва да бъде изпълнено за получаване на общинско жилище, е поне един член от семейството, което кандидатства, да е български гражданин. Поради тази причина, хора с хуманитарен или бежански статут нямат право на общински жилища.