Предварителните мисли и тревоги не са от полза за никого

В малкото село Болярино, община Раковски, намираме една необикновена жена. Тя е на 75 години, по професия е фризьорка и е работила с много хора. Казва, че зарядът който е получила от тях, я държи и до ден днешен. Срещнала е различни и интересни хора, от които е научила много неща за живота. Една нейна клиентка, по професия невролог, я посъветвала никога да не мисли предварително какво има да се случва. „Каквото има да стане – ще стане“, казва Василка. – „Предварителните мисли и тревоги не са от полза за никого“.

Василка е родена в гр. Пловдив, но преди петнадесет години идва в Болярино да живее на село поради здравословен проблем на мъжа ѝ. По-късно той е починал, но Василка решава да остане, привлечена от тихия и спокоен живот на село. Има една дъщеря и една внучка.

Намираме я в кметството на село Болярино, където е доброволец и помага при работата с деца. Едно от любимите ѝ занимания е да чете книги. Любител е на старобългарската литература. Взема книгите от читалище „Иван Вазов“ от Пловдив. Интерес представлява за нея и специализираната литература по метода „Монтесори“. Скоро ѝ предстои да отиде на концерт на Лили Иванова, за който много се вълнува. Билетът ѝ е подарен още през февруари, когато  е  нейният рожден ден. Такива дребни неща и жестове я радват и крепят.

Усмихната и ведра, тя ни разказва как става в ранни зори и работи в градината. Здравословните ѝ проблеми са като на почти всеки български пенсионер, но не я спират да живее активно и да помага на всеки с каквото може. Живее в разбирателство с всички и знае, че може да разчита на помощ от всякъде.

Много е доволна от вниманието и грижите на личния лекар на селото. Той ги посещава веднъж седмично. При нужда, се отзовава по телефона, насочва и съветва своите пациенти по всяко време.

В селото няма аптека, а най-близката болница и поликлиника са в Пловдив или в Раковски. За нейна радост, скоро не се е налагало да ги посещава. При нужда от транспорт по различни поводи, било до лекаря, аптеката или за друго, ползва услугите на съседи, приятели или роднини в селото. Внучката ѝ също е шофьор и винаги когато я помоли, ѝ помага с превоза, пък и с много други неща. Никой не ѝ отказва, понеже всички я познават като добър и отзивчив човек.

По отношение на финансите се справя сама, прави така, че пенсията да ѝ стига. Живее скромно, но не се чувства лишена от нещо. Според Василка на възрастните хора им  трябва топла дума и някакъв вид здравно-социална услуга, при която да бъдат посещавани в домовете си от здравен специалист. Така те ще имат с кого да поговорят, да споделят здравословните си проблеми, да обсъдят ползата от лекарства, които взимат, да споделят тревогите си. Такъв тип услуга според нея трябва да се създаде в селото.

Така видяхме живота на тази жена, която ни посрещна и изпрати с добра дума, която беше извървяла живота си с достойнство, труд и честност и благодарение на това можеше смело да посрещне всеки нов ден от старостта, не със свито сърце, а в очакване на хубавото, което предстои.

Проект „Достъп на възрастните хора (65+) до дългосрочни грижи в дома и общността – политики и реалност“ се изпълнява с финансова подкрепа, предоставена от Исландия, Лихтенщайн и Норвегия по линия на Финансовия механизъм на ЕИП. Основната цел на проекта е да окаже влияние за промяна на съществуващите политики за дългосрочни грижи в дома и общността за една от най-уязвимите групи в българското общество – възрастните хора.

Тази публикация е създадена с финансовата подкрепа на Фонд „Активни граждани България“ по Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство. Цялата отговорност за съдържанието на публикацията се носи от „Каритас България“ и при никакви обстоятелства не може да се приема, че тя отразява официалното становище на Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство и оператора на Фонд „Активни граждани България“. www.activecitizensfund.bg