Мълчанието убива

Казвам се Миглена. Родена съм в Плевен, но израснах в Белене и този град остави дълбока следа в сърцето ми. От доста години живея в Англия и работя за международната компания „Сиско“, която чрез програмата си „Time2Give“ насърчава служителите си да се занимават с благотворителност.

Извършвала съм редица доброволчески дейности, най-вече свързани с деца, работила съм в благотворителен магазин, пакетирала съм храна за социално слаби хора, особено около Коледа. Това са дейности, които извършвах в Англия.

Сега избрах да бъда доброволец в България и по-точно в Белене, защото родителите ми са тук и исках именно в този град да направя нещо хубаво, при това – с неправителствената организация „Каритас“.

По време на работата си в „Каритас“ участвах в подпомагането на два различни екипа. Единият от тях извършва комплексни грижи за деца в неравностойно положение или деца, които не са интегрирани в обществото. За тях, заедно със сътрудниците на „Каритас“, организирахме специални игри, като всяка беше съобразена със способностите и потребностите на децата.

Другият екип на „Каритас“, към който се присъединих и в който прекарах повече време, беше фокусиран върху грижи за възрастни хора в техните домове. Сътрудниците към центъра за Домашни грижи на „Каритас“ посещават възрастните хора и им помагат с медицински и социални грижи, включително почистване, пазаруване, посещение на лекарите им, взимане на рецепти, купуване на лекарства, плащане на сметки. Това, което ми се стори особено ценно в работата им, беше, че поставят важен акцент в общуването с възрастните хора.

Освен че разбрах проблемите и как да допринеса по различни начини, никога няма да забравя времето, прекарано в разговори с възрастните хора и слушане на техните истории. Харесвам възрастните хора, душата им е по-чиста, почти като детската. От тях лъха мъдрост, мога да науча много.

Повечето от възрастните хора, които посетих с екипа на „Каритас“, имат многобройни здравословни проблеми, но основната им болка е самотата, защото нямат никого около себе си, а някои не са излизали от дома си, дори от стаята си, повече от две години. „Мълчанието убива“ – казаха някои от възрастните хора със сълзи на очи, протягайки ръце за прегръдка, благодарни за посещението ни.

Не мога да опиша значението на организацията „Каритас“ и надеждата и помощта, които тя предоставя на своите бенефициенти. Чувствам се изключително благодарна и на „Сиско“, че предостави на служителите си дни, в които да се отблагодарят на обществото и да подкрепят кауза, скъпа на сърцата им.

Надявам се, моята история да насърчи повече хора да си помагат взаимно и да използват времето си, за да променят света към по-добро.

Проект „Достъп на възрастните хора (65+) до дългосрочни грижи в дома и общността – политики и реалност“ се изпълнява с финансова подкрепа, предоставена от Исландия, Лихтенщайн и Норвегия по линия на Финансовия механизъм на ЕИП. Основната цел на проекта е да окаже влияние за промяна на съществуващите политики за дългосрочни грижи в дома и общността за една от най-уязвимите групи в българското общество – възрастните хора.

Тази публикация е създадена с финансовата подкрепа на Фонд „Активни граждани България“ по Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство. Цялата отговорност за съдържанието на публикацията се носи от „Каритас България“ и при никакви обстоятелства не може да се приема, че тя отразява официалното становище на Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство и оператора на Фонд „Активни граждани България“. www.activecitizensfund.bg