Децата и внуците са всичко за мен

Димитрийка е на 75 години, живее в село Стряма, община Раковски. Посреща ни дружелюбно и с готовност започва да разказва за ежедневието си. Денят ѝ започва в градинката, където отглежда цветя и зеленчуци. Обича да пие кафе в тишина и да се наслаждава на дворчето си.

Животът ѝ не е бил много лек. Съпругът ѝ умира на 35 години и тя остава вдовица и отглежда сама двете си деца. Успява да ги задоми, но едва 49-годишен умира и единият ѝ син. Голямата загуба се чете в очите на възрастната жена, но тя продължава разказа си, заговаря за своите внуци и грейва от щастие и гордост. Това е радостта ѝ, това е богатството ѝ, това е нейното „всичко в този живот“.

Слушаме я и негласно се питаме как ли би живяла, ако тези деца ги нямаше там? Но те са останали на село и са изградили живота си около нея. „Благодаря на Господ, че ми остави внучета. Десет човека близки имам около себе си. На тях се радвам и единственото ми желание е да са живи и здрави“- казва Димитрийка.

Има си отделна стаичка с всички удобства, баня и кухня. Успява сама да си готви и чисти. За съжаление, минималната ѝ пенсия не е достатъчна за всичко, „децата ми помагат със сметките за ток, телефон и от време на време – ми купуват храна. Лекарствата сама си купувам“ – споделя възрастната жена.

Като повечето хора на нейната възраст, и Димитрийка има здравословни проблеми: с щитовидната жлеза, зрението, има астма, диабет и болки по ставите. Въпреки това, все още може сама да посети личния си лекар, да отиде до аптеката или магазина. Понякога ѝ се налага да посещава болница, но все по-често изборът ѝ се спира на малката общинска болница в Раковски. Казва, че в големите здравни заведения в Пловдив никой не обръща внимание на бедните и възрастни хора.

Много е огорчена от факта, че държавата и общината не подкрепят всички хора с минимални доходи. Няколко години поред е кандидатствала за енергийни помощи, но не е била одобрена, защото доходът надвишавал един път с 5 лв., друг път със 7 лв. Това, което иска от управляващите, е да бъдат подкрепени всички пенсионери с малки доходи.

Разделяме се с Димитрийка и изпитваме огромно уважение към тази жена, която въпреки нелекия си живот, е запазила  добротата, човещината и оптимизма си, които ни грабват от първия миг на запознанството с нея. Тръгваме си с обещанието, че ще я посетим отново и при следващата ни среща ще носим подарък – снимка в рамка от фотосесията, която направихме с нея.

Проект „Достъп на възрастните хора (65+) до дългосрочни грижи в дома и общността – политики и реалност“ се изпълнява с финансова подкрепа, предоставена от Исландия, Лихтенщайн и Норвегия по линия на Финансовия механизъм на ЕИП. Основната цел на проекта е да окаже влияние за промяна на съществуващите политики за дългосрочни грижи в дома и общността за една от най-уязвимите групи в българското общество – възрастните хора.

Тази публикация е създадена с финансовата подкрепа на Фонд „Активни граждани България“ по Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство. Цялата отговорност за съдържанието на публикацията се носи от „Каритас България“ и при никакви обстоятелства не може да се приема, че тя отразява официалното становище на Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство и оператора на Фонд „Активни граждани България“. www.activecitizensfund.bg