2015 – Училище на Каритас: Международна обучителна среща в Мостар

От 2-и до 4-и март 2015 г. в Мостар, Босна и Херцеговина, се състоя среща, свързана с развитието на енорийския „Каритас” и насърчаване на доброволчеството, под надслов „Енорийският „Каритас” – идентичност и практика”. На срещата участваха свещеници от Словения, Хърватия, Босна и Херцеговина, Сърбия, Черна Гора, Албания и България, изпълнителните директори на съответните национални „Каритаси” и националните координатори за развитие на енорийския „Каритас”. България бе представена от отец Михал Шлахцяк („Каритас Бургас”), отец Христо Табаков („Каритас Витания” – енория с. Житница), моя милост („Каритас София”), Емануил Паташев – генерален секретар, и Александра Ичева – национален координатор („Каритас България”).

Поздрав, молитва и встъпително слово произнесе Монс. Франьо Комарица, епископ на град Баня Лука и президент на „Каритас Босна и Херцеговина”. Следваха изказвания на изпълнителния директор на „Каритас Босна и Херцеговина” – Монс. Босилко Раич и Отец Мирко Шимич – изпълнителен директор на диоцезалния „Каритас” на Върхбосна.

Ето и някои цитати от беседата на последния, които ми направиха впечатление с прямотата: „Каритас” не е Социални грижи, „Каритас” не е сдружение на доброволци, „Каритас” не е раздаване на помощи и лекарства, „Каритас” не е неправителствена организация, но неправителствената организация на Католическата църква. „Каритас” е създател на добри практики. „Каритас” има педагогическа роля. Тя е изразител на дело на социалното учение на Църквата. „Каритас” трябва да анимира общността към каритативност. „Каритас” трябва да стига до отделния конкретен човек, не до бройка от обслужени. „Каритас” трябва да работи заедно със сходни благотворителни организации и да си сътрудничи с местната власт и общински служби.

Енористът е лидер на енорийския „Каритас” и негов мениджър. След енориста идва енорийският координатор и на трето място – доброволците, които се включват в различните инициативи. Главната роля на енорийския „Каритас” във възпитателната му дейност е да говори на дело за Божията любов. „Каритас” трябва да е отворен и достъпен за всеки.

Както „вярата без дела е мъртва”, така и енорийският „Каритас” без конкретни благотворителни акции е мъртъв (ако само посочва и теоретизира проблема). Трябват конкретни отговори на конкретни проблеми, посещение на болните („Гладен бях и ме нахранихте… болен и посетихте”).

Първото необходимо условие, за да има енорийски „Каритас”, е това – епархийният епископ, епархийният офис на „Каритас” и енорийският свещеник да са съгласни да се учреди и развие енорийски „Каритас”. Само едно от звената да не е съгласно, нищо не се получава. Енористът, например, ако не желае да развие тази дейност, дори епископът да му нареди, пак няма да стане. Много важно е да има хора, които да подкрепят енориста в тази дейност, да застанат зад него.

„Каритас” е видим знак на Католическата църква и показва, че обичаме народа си, че искаме да помогнем. Енорийският свещеник (като Отец) е този, който умее да се грижи за децата си, така че ангажирането в карикативната дейност е жизнено важно.

Следват цитати от лекцията на Отец Матей Кобал – изпълнителен директор на „Каритас” – град Копър, Словения: „Каритас е пасторален инструмент на Църквата, но и нещо повече от това”. „Каритас” работи, организира благотворителността „от името на Църквата”. „Каритас” не е само „фасада” на църквата, но и нейна ръка, око…. „Каритас” разширява границата на църквата понеже има допир до хората извън нея. Тя не е само институция на църквата. Тя е един от трите стълба на Църквата (заедно с тайнствата и катехизиса). „Каритас” ни помага да реагираме така, както Исус би реагирал на наше място. На въпроса „Какво е Енория?”, отец Кобал отговаря – „Общност на любовта”, където се живее взаимната любов и така тази любов се разпространява по целия свят.

Нашето действие е отговор на Божията любов (Който ни обикна пръв). То е плод на личното ни приемане на обичта Божия. Нашата благотворителност няма за цел обръщането в католическата вяра на другите (не е прозелитизъм).

И последните цитати ще бъдат от беседата на Отец Богдан Видимир, също от диоцеза на гр. Копър, озаглавена „Седем принципа на социалното учение на Католическата Църква”- според глава 4-а от „Компендиума (краткото изложение) на социалната доктрина на Католическата църква”, издание на Папския Съвет за правосъдие и мир (Ватикана 2004 г.). Книга, която, ако се преведе на български, ще бъде полезна за работата на т.н. „Училище на Каритас”, а и не само на него.

Първият принцип е този на общото благо (The Common Good). „Това не е сума от различни блага, като културни, материални, духовни. Общото благо е благото на всички хора и на всеки човек. Всички сме отговорни за Общото благо (държава, правосъдие, медии…)

Втори принцип е всеобщото предназначение на благата (The universal destination of good). Тук влиза отношението между печалбата и солидарността. Частната собственост не е абсолютна стойност. Монополът на притежанието може да се наруши, ако предизвиква бедност. Новото единобожие (Monoteism) е единобожието на парите (Moneyteism).

Трети принцип е субсидиарността (Subsidiarity), който е различен от „асистенциализма” (прекаляването с услугите, службите, асистирането на всяко нещо), различно от бюрократизирането на всяка форма на служение.

Четвърти принцип е участието (Participation). Всеки трябва да чувства отговорност и ангажираност в общото благо, да участва и допринася активно. Не само някакъв елит, който чрез бюрократизиране управлява и манипулира. Пети принцип е солидарността (Solidarity). Шести, основните стойности на социалния живот (The fundamental values of social life), като различните права и свободи. И седмият е наречен пътят на любовта (The way of love).

Освен лекциите, бе отредено и време за споделяне на личен опит и добри практики. „Каритас Сърбия”, например, с благословията на патриарха на сръбската православна църква Н. Светейшество Ириней, са изготвили общ наръчник (Vademecum) с адресите на благотворителните организации на православната, католическа и протестантска Църкви, както и на мюсюлманското вероизповедание. Така всеки бива насочен към своята общност, което не изключва и възможността за взаимопомощ между отделните организации. А за живота на една от местните енории – „Св. Йоан Евангелист” в Мостар, е достатъчно да споменем, че енориашите са 20000, свещениците двама, а доброволците по линия на катехизис за различните групи, както и за дейностите на енорийския „Каритас” са 150 души. Една от инициативите е даването на безплатни уроци от страна на студенти-енориаши на ученици от енорията, които се нуждаят от това.

Освен посещението на различните проекти на „Каритас Мостар” (като работилница, където се трудят хора с увреждания и хоспис за терминално болни), разгледахме и стария град Мостар с известния му мост – световно наследство под егидата на UNESCO, както и намиращото се недалеч светилище на Дева Мария – Меджугорие.

Отец Петко Вълов