Месенето на хляб като терапия и средство за социализация

Фотография: Живка Георгиева, „Каритас България“

Една от основните цели на център „Благовещение” към „Каритас София“ е да помага на деца и младежи с увреждания да се социализират – да излизат от познатите затворени пространства, в които пребивават ежедневно, и да влизат в нови и интересни съприкосновения с обкръжаващия ги свят, чрез които да натрупват впечатления, опит и познания.

Тази цел намира пресечна точка в общностните месения на хляб, организирани от „Хлебна къща София“ (проект на Надежда Савова-Григорова). Общностните месения са обединяваща дейност, която ражда творчество, стимулира социалното включване, подхранва християнското мислене, дори може да се каже – подкрепя гражданското общество.

В миналото фурните са били общностни средища, където хората се събирали да изпекат своите продукти, но и да се видят, да разговарят, да се сприятеляват и да си помагат един на друг. Днес, в шумния град, пътищата на младежите, посещаващи центъра на „Каритас“, трудно се пресичат с тези на хора, извън непосредственото им обкръжение. В Хлебната къща обаче това е възможно – защото тя се явява събирателен център на хора с различни съдби и житейски истории и изпълнява истинска социализираща роля.

В „Хлебна къща София“ младежите от „Благовещение“ намират място, където да се съберат с други хора, получават възможност да развият въображението си, да общуват, да завързват нови приятелства, а това усъвършенства техните социални умения чрез една съвсем естествена интеграция с различни общностни групи. Същевременно, месенето е терапевтична дейност, така наречената „хлебна терапия“. Тя е специфична арт терапия, насочена към хора със затруднения или различни физически увреждания и това я прави изключително подходяща за децата и младежите от „Благовещение“.

Подобно на глината, с която са свикнали да работят в центъра, тестото е меко и податливо и позволява да се обработва и трансформира в различни фигури и символи. Месенето не е лесна работа, иска се не толкова сила, колкото подход, чудесно упражнение за мускулите е, но освен това е и дълбоко сензорно преживяване. Мекотата на тестото и неговата еластичност отговарят на индивидуалния допир –  пригаждат се към отделния човек.

„Театър на трохите“ – хлебната терапия в „Хлебна къща София“, събира в себе си различни форми на изкуство – рисуване върху тънък слой брашно, месене на тесто, скулптриране, оформяне, апликиране с готовото тесто и накрая – украсяване с различни по цвят подправки.

Тъй като арт терапията във всичките й разновидности е основно средство за работа с децата и младежите от „Благовещение“, Вяра Границка, ръководителят на центъра, търси всякакви алтернативни средства за терапевтично въздействие. Така се поражда и партньорството между център „Благовещение“ и Хлебната къща, което датира отпреди две години и съгласно което два пъти в месеца деца и младежи от центъра на „Каритас“ участват в общностно месене.

Милена, координаторът на Хлебната къща, познава всеки от център „Благовещение“ по име и го посреща с усмивка и добра дума, както и с прясно изпечена питка с босилек – експеримент на екипа по повод празника, на който сме се събрали днес, 29 юни – Петровден.

Милена увлекателно разказа с какво е специален този ден, че именно на Петровден започва жътвата, а петелът и хлябът са своеобразни обредни символи за празничната трапеза. Месенето на хляб предизвиква трансформация у хората, умиротворява ги, събира ги и ги смесва, като различните съставки на тестото. Агресията и избухливостта се свиват пред шарените хлебчета, а при аромата на прясно изпечен хляб – щастието, любовта и детското у човек избуяват.

„Хлебната къща подслонява най-различни хора, на които огнената пещ помага така, както на хлябовете – да се надигат, растат и пречистват“- споделя Надежда, основателят на „Мрежа Хлебни къщи“. В края на общностното месене и младежите бяха пораснали – с ръце, побелели от брашното, и усмивки по лицата, които бяха по-силни от всякакви думи.

Театъра на трохите изиграха всички на голямата дървена маса. Всеки претвори своето усещане в тестото и замеси своята душа в хляба. Питките, украсени с петли, класове, пеперуди и сърца, нашарени с червен пипер, самардала и куркума се търкулнаха в един голям кашон и поеха своя път към домовете на младежите, където да бъдат изпечени и споделени със семействата им.